Криста се измъкна от ръцете му, скочи на крака и се обърна ядосана с лице към него, сините й очи горяха, дишаше на къси тласъци. Бавна усмивка се изписа по красивото му лице и тя против волята си усети как отговаря на надменната му самоувереност. Бронзовите му черти носеха отпечатъка на едно диво благородство, ореолът на първична мъжественост я разтърси до дъното на душата й.
— Пак ще се любя с тебе, сладка моя сирено.
Очите му я изкушаваха отвъд всякакви предели, гласът му беше така невероятно съблазнителен, че всеки нерв в напрегнатото й тяло започна да трепти неистово. Той съвсем сериозно смяташе да осъществи заканата си и възраженията й не представляваха никаква пречка за него.
Марк вдигна въпросително изящно очертаната си вежда, когато Криста загледа мъжествената му стойка, с ръце на тънката талия, с дълги и здрави, леко разтворени крака; възбудената му мъжественост стърчеше внушително от тъмния триъгълник между бедрата му.
— Изведнъж разбрах, че ми е омръзнало да се любя с тебе — изрече тя с оскърбителен тон.
Заля я дълбок, плътен смях — Марк, отметнал назад глава, се изсмя с пълен глас. Макар да изглеждаше развеселен от забележката й, Криста веднага забеляза насилието, която се спотайваше в дълбините на искрящите му зелени очи. Тя се дръпна назад, докато гърбът й не опря в стената. Широко усмихнат в почти дяволска наслада, той се приближаваше към нея и внезапно се нахвърли върху й, преди тя да успее да реагира.
— Да видим дали наистина ти е омръзнало да се любиш с мене, както казваш, или просто се правиш на безразлична — изръмжа той и силните му пръсти се забиха в нежната плът на ръцете й.
Тя понечи да отговори, но се въздържа, виждайки колко е напрегнат, и реши, че най-добрият отговор ще е изобщо да не му отговаря. Марк обаче не възнамеряваше да й позволи лукса да остане пасивна, докато я държеше като своя пленница, карайки я да приема ласките му, макар че разумът й крещеше да внимава. Възхитително дяволита усмивка се появи в ъглите на устата му.
— Ти ме искаш — настоя той.
— Не — отрече тя.
— Сладка моя сирено, нека те отведа в рая.
Той я хвърли на леглото и се впусна в такава зашеметяваща атака, че Криста почувства твърдото ядро на вътрешната съпротива да се разтапя и да изчезва. Този мъж беше магьосник, пратен на земята само за да я измъчва. Събрала всяка капчица воля от крехкото си тяло, тя вирна брадичка под предизвикателен ъгъл и хвърли в лицето му гневните си думи:
— Не те искам!
Спокойно можеше да каже това и на вятъра, пак толкова ефект щеше да има.
Устните му се впиха в розовото зърно и той го засмука силно, докато пръстите му се плъзнаха сред меките къдрици между бедрата й и намериха жадуваното място; той започна бавно, но настойчиво да я води към ръба на абсолютната забрава. Устата му се придвижи нагоре към нейната, езикът му се вмъкна между зъбите й и започна да пие сладкия й нектар. Тя изпусна лек стон, захапа езика му и усети вкуса на кръвта.
Той извика от болка и на лицето му се изписа диво изражение, нежността и веселостта се стопиха мигновено. Криста ахна, когато нещо твърдо и горещо рязко се удари в нежната плът между краката й. Докато се бореше с него, той успя да навлезе още малко навътре, а тя отчаяно се стремеше да му избяга. Той отново я прободе, този път по-твърдо, по-безпощадно, и сега вече намери прохода, заравяйки се в нея почти до самия край.
Гневът му сякаш изведнъж се стопи и на негово място се възцари огромна жажда, като че ли в гърдите му се събуди див звяр. В нея се промъкна ужасното чувство на поражението и това я накара да не продължава повече безсмислената си съпротива. Макар че тя все още не искаше да се предава, борбата срещу него беше изгубена. И Криста се възнесе, без да усеща къде се намира, загубила представа за времето, тялото й се извиваше срещу неговото, отговаряйки на съкровените си желания и на магическия ореол на този изключителен мъж. Едва когато почувства тялото й да се стяга нежно около него, Марк се отдаде на вихрушката на сетивата си.
Мълчанието тежеше помежду им. Макар че той бе доказал властта си над нейното тяло, гневът на Криста още не бе стихнал и очите й срещнаха безмълвно с неговите в една дълга напрегната битка.
— Какво се надяваше да спечелиш, като ме накара насила да ти отговоря? — запита тя с обвинителен тон. — Със сигурност не си търсел уважението ми. Или искаше да спасиш гордостта си?