Драстичният обрат на събитията през последните няколко седмици обаче изложи на риск бъдещето му. Вярно, той винаги можеше да се върне в Англия и да заживее като наследник на дядо си, но това би било постъпка на страхливец. Само да можеше Криста да прояви разум и да се опита да разбере, че той не бива да позволи на Абдулла да се измъкне ненаказан, задето беше убил майка му и беше узурпирал това, което по право му се падаше. Когато вземеше отново юздите на властта, нищо нямаше да го раздели от Криста. Щеше да работи неуморно, за да промени закона, така че да може да направи момичето своя съпруга.
Всички тези смущаващи мисли минаваха през главата му, докато гледаше как Криста се отдалечава и след нея тръгват двама французи, които отдавна се домогваха до благоволението й. Марк с нежелание обърна вниманието си към Уилоу, която увисна на ръката му и го задърпа в противоположната посока.
— Какво става между тебе и нея? — запита тя рязко. — Вижда се, че Криста не е невинната девойка, за каквато се представя — добави Уилоу с многозначителен глас. — Ти спа ли вече с нея? По-добра ли е от мене?
— Наистина, Уилоу, учудваш ме — поклати глава Марк. — С какво мога да те обезкуража? Ти си пленила всички млади мъже на борда на „Бон ами“, имаш съпруг, който с нетърпение очаква да се срещне с тебе в Алжир. Защо настояваш, че между нас двамата има нещо повече от физическо привличане? Беше приятно, но връзката ни стигна до края си. Това, което правя сега, със сигурност не е твоя работа.
— Господи! Значи я обичаш! — Предателски високият смях на Уилоу привлече любопитните погледи на няколко пътници, които се разхождаха наоколо. — Най-накрая си се влюбил… но това няма да ти донесе нищо добро. Казвал си ми, че ти е забранено да се жениш за чужденка, а знам със сигурност, че Криста скоро ще се омъжва. Мед ми капе на сърцето, като те гледам как страдаш, че те е отхвърлила. Сега знаеш какво е и може би ще покажеш малко състрадание към безбройните жени, които са претърпели същото поражение от тебе.
— Не знаеш какво говориш, Уилоу. Аз…
Думите му заседнаха в гърлото, когато вдигна очи нагоре към наблюдателя, който се държеше за въжетата високо на мачтата; предупредителните викове на мъжа всяха ужас в сърцата на всички на палубата:
— Платна на хоризонта! Приближават бързо!
Дори без далекоглед Марк можеше да забележи платната, ясно видими в далечината. В тези води всеки срещнат кораб беше подозрителен, защото пиратите от Варварския бряг все още бяха сила, с която човек трябваше да се съобразява. Обикновено се криеха на остров Сардиния, където една колония морски разбойници живееше в тайни пещери на скалистия бряг и вършеше набези по цялото Средиземноморие. И понеже „Бон ами“ бе претърпял сериозна повреда в близост до пристанището на пиратите, капитан Дюбоа очакваше подобни неприятности. Той отчаяно се бе надявал, че това се пак няма да му се случи, преди корабът да бъде поправен и да може да плава с пълна скорост.
Хвърляйки загрижен поглед към работещите над поправката на кормилото, съобразителният капитан разбра, че корабът му може би няма да се измъкне, тъй като беше сериозно повреден. Наистина, той не беше сигурен, че приближаващият съд е пиратски, но понеже беше реалист точно толкова, колкото и практик, затова мъдро реши да се приготви за най-лошото.
— Приготви се за бой! — изкомандва той и мъжете от екипажа започнаха да излизат от всички люкове, за да заемат бързо позициите си.
Капитан Дюбоа не оставяше нищо на случайността. Понеже знаеше в какви опасни води плава, той бе съоръжил кораба си с осемнадесет оръдия — две от дванадесет фунта, осем по осемнадесет и също толкова по двадесет и четири фунта — и с екипаж от петдесет въоръжени мъже, които можеха да отблъснат цял пиратски кораб. Само дето маневреността на кораба сега беше значително намалена поради повредата в кормилото.
— Предлагам да слезеш долу, Уилоу — изрече строго Марк, отправяйки се към капитана, за да го пита с какво може да помогне.
Когато разбра, че може да бъде полезен, като организира френските офицери в бойна единица, Марк побърза да изпълни задачата.
Докато Омар се грижеше за въоръжаването, Марк отиде да предупреди Криста за приближаващата се опасност.