— Криста! — извика той пред затворената врата. — На хоризонта се появи кораб. Стой в каютата, докато се разбере какъв е.
Вратата се отвори рязко.
— Марк, пирати ли са?
Заплахата от пиратско нападение не беше нищо ново за Криста, понеже беше живяла дълго време в Тунис.
— Още не знаем, но докато не разберем, най-добре е да останеш долу. Ще дойда веднага щом бъде възможно.
Когато се обърна да си върви, Криста извика след него:
— Марк, пази се!
Такава любов и нежност струеше от лицето му, че очите на Криста се замъглиха от непролети сълзи. Той издаде нисък стон, посегна към нея и я притегли в прегръдките си; сведе глава и я целуна силно, сякаш да й напомни, че независимо какво ще се случи, тя му принадлежи. Непреодолима наслада овладя сетивата й, докато отвръщаше на целувката му, осъзнавайки с пределна яснота каква власт упражнява над нея този мъж.
Марк нерешително се откъсна от устните й, умът му вече бе готов за опасността, надвиснала над тях, въпреки че тялото му реагираше така силно на жената, която държеше в прегръдките си.
— Марк, почакай! — извика Криста, когато той се отдръпна.
— Не се тревожи, любов моя, ще те пазя. Остани тук, докато опасността отмине. Капитан Дюбоа изглежда опитен моряк, свикнал да се справя с всякакви непредвидени случаи. Ако бъдем атакувани от пирати, сигурен съм, че ще даде сериозен отпор. На борда на „Бон ами“ има над петдесет въоръжени мъже. И той се отдалечи.
Докато Криста се разхождаше из тясното пространство на каютата, екипажът на „Бон ами“ се готвеше за битка, зареждаше и насочваше оръдията на палубата и на квартердека. На пояса на всеки мъж висяха по чифт пистолети и ножове, в случай че се стигне до ръкопашен бой, тъй като кораб с неработещо кормило не можеше да се впусне в бягство.
Марк насочи вниманието си към групата млади военни и откри, че капитан Льофевр добре владее положението, като по такъв начин го освобождаваше от задължението да поеме водачеството им. Погледна към квартердека, където капитан Дюбоа от време на време вдигаше далекогледа, за да следи приближаването на чуждия кораб. Изведнъж от устата му излетя ругатня.
— Пирати! — извика той и се обърна, за да даде заповед на първия помощник.
Марк насочи поглед към извишаващите се на хоризонта мачти с издути от вятъра платна, които се приближаваха с неотслабваща бързина, и видя пиратското знаме, развято на най-високата мачта. Омар се обади до рамото му:
— В тази част на света ви познават добре, принц Ахмед. Предлагам да останете скрит, ако ни нападнат. Според посланието на великия везир Абдулла е определил награда за главата ви и пиратите сигурно са чули за това.
Марк изсумтя презрително.
— Нали не очакваш да се сниша при първия признак за опасност? Аз съм син на баща си и ще действам като мъж. Срамота е да ми предлагаш друго, Омар.
— Баща ви ме натовари да се грижа за вашата безопасност и аз мисля само за вас, принце. Но ако трябва да се хвърлите с главата надолу в бой, ще бъда до вас.
— Няма да имам друг избор, приятелю — усмихна се Марк. — Нека Аллах ни закриля.
Когато пиратският кораб наближи „Бон ами“, първите изстрели се посипаха във водата наоколо. Лек и бърз, „Червената вещица“ обикаляше в кръг около по-тежкоподвижния „Бон ами“. Макар че оръдията на „Бон ами“ обстрелваха почти непрекъснато противника, виждаше се, че предимството е на негова страна. Френският кораб плаваше като патица, не можеше да се измъкне нито наляво, нито надясно от оръдията на „Червената вещица“, докато пиратският кораб маневрираше с лекота извън обсега на „Бон ами“.
От удобното за наблюдение място Марк виждаше едрата фигура на пиратския капитан, застанал на мостика на своя кораб; той раздаваше заповеди, сигурен в победата си. Скоро два точни изстрела влошиха положението на „Бон ами“. Единствената им надежда беше да отблъснат пиратите, когато онези ги вземат на абордаж. Капитан Дюбоа даде кратки нареждания на своите хора, докато „Червената вещица“ мяташе куки, за да сближи двата кораба. След минути пиратите хвърлиха дъски и се изсипаха на палубата на „Бон ами“, а някои по-нетърпеливи просто прескачаха малкото разстояние с помощта на въжетата, висящи от мачтите.
Първата вълна пирати беше отблъсната от екипажа на „Бон ами“, който се биеше за живота си и за живота на своите пътници. Марк нападаше безстрашно, без да обръща внимание на острия мирис на дим и сяра. Собствената му безопасност не значеше нищо за него. Биеше се за живота на Криста, знаейки какво ще стане с нея, ако попадне под властта на пиратите. Ако безчовечното им отношение не я унищожи, ще бъде продадена на някой робски пазар по Варварския бряг. По-добре е за нея да умре, отколкото да претърпи такова унижение. Нито веднъж не си спомни за Уилоу, макар че същата съдба очакваше и нея, ако пиратите вземеха връх. Само невинната му любов изпълваше мислите му.