Хлипайки истерично, Криста побягна по палубата, от страх на краката й като че ли изникнаха крила. Ако трябва, закле се мрачно, ще скочи през борда, преди да позволи на червенобрадия гигант да я докосне. Оглеждайки се трескаво за Марк, тя го видя притиснат до перилата да се бие на живот и смърт. Въздържа се да извика на глас името му, за да не го разсее и с това да причини смъртта му, и затича на зигзаг по палубата, сръчно избягвайки биещите се двойки и изплъзвайки се от ръцете на тези, които искаха да я спрат. Задъхана, трепереща от изтощение, Криста чуваше все по-близо подигравателния смях на Червената брада и разбра, че той само си играе с нея. Неизбежният край наближаваше.
Изведнъж пред нея се изпречиха перилата и Криста без никакво колебание се закатери по тях, готова да скочи. Червената брада изрева гръмогласно, като разбра, че може да изгуби скъпоценната си плячка и огромните му крака в миг преодоляха разстоянието, отделящо го от нея. Една огромна лапа се протегна, сграбчи дългия кичур, развяван от вятъра като ивица сребриста мъгла, и рязко я дръпна назад. Криста изпищя от болка и отчаяние и Марк, който най-накрая бе успял да се освободи от тримата пирати, се втурна да я спаси.
Криста тупна на палубата, простряна в краката на зловещия едър пират.
. Да не мислиш, че толкова лесно ще избягаш от Червената брада, красавице? — изрева той развеселен. — Имам планове за тебе, и то не да те използвам като стръв за риби. Акулите няма да те оценят и наполовина толкова високо, колкото аз.
Ниският му ръмжащ глас я накара да изтръпне до кости.
— Пусни я, нещастнико!
Размахал сръчно сабя, Марк си проби път към Криста. Предизвикателството му бе посрещнато от пиратския водач с поглед, изпълнен със съмнение. Макар че Марк беше доста едър, Червената брада се извисяваше над него с половин глава, а и беше доста по-тежък, което накара Криста да изпита непоносим страх за своя принц.
Болката в главата на Криста се усили, когато Червената брада стисна по-здраво косата й и я накара да се изправи на крака.
— Тази жена твоя ли е? — изрева пиратът, оглеждайки Марк с присвити очи.
— Да — отвърна Марк, предупреждавайки Криста с поглед да мълчи. — Махни си мръсните ръце от нея.
Стиснал здраво сабята си, той безстрашно нападна Червената брада, макар да знаеше, че няма надежда да победи гиганта и да освободи Криста.
— Корабът е мой — изрева свирепо Червената брада. — Тази жена също. Огледай се. Ще видиш, че боят престана и моите хора владеят положението. Остави сабята.
Молейки го с очи да не прави нищо необмислено, Криста трепна, когато Червената брада обгърна талията й с огромната си лапа и я притегли властно към себе си, за да демонстрира, че е неин господар. Двама от хората му веднага ги обградиха, за да го подкрепят, ако стане нужда.
— Остави сабята — повтори Червената брада, когато видя, че думите му не дават резултат.
— Ще ти предложа сделка — изрече Марк, усещайки, че го обзема отчаяние.
Гръмовният смях на Червената брада привлече вниманието на неговите хора. Всички погледи веднага се втренчиха в младия мъж, който открито се противопоставяше на страховития им водач.
— Защо да правя сделки с тебе? — подхвърли той. — Всичко тук е мое, включително тази жена.
— Позволи ми да го пронижа, Барбароса! — извика един от пиратите.
Наречен с прякора на Хайредин, първия Барбароса, който владял моретата през шестнадесети век, Червената брада си бе спечелил името със своята огнена брада и коса, както и със смелите си набези.
— Да — подкрепи го приятелят му, — остави го да довърши тоя самохвалко.
Двамата мъже се приближиха и като се видя притиснат, Марк скочи, балансирайки опасно, на перилата, и размаха сабята си.
— Почакай! — извика той. — Изслушай ме. Остави този кораб и пътниците и аз доброволно ще тръгна с тебе.
— Какво те прави толкова ценен? — изсмя се презрително Червената брада. — Мога да получа за жената повече, отколкото за тебе и за другите накуп.
— Не мисля — възрази Марк спокойно. — Чувал ли си за принц Абдулла?
— Разбира се. Кой не е чувал за бея на Константин? — отвърна Червената брада, но на масивното му лице се изписа леко съмнение.
— А за принц Ахмед? Чувал ли си за него?
Червената брада кимна и в кехлибарените му очи започна да просветва разбиране. Марк в миг го оприличи на голям котарак. Хвърли плахо поглед към Криста и видя, че лицето й е станало бяло като платно.