— Марк! Не! — изпищя тя, знаейки какво ще се случи. Без да обръща внимание на вика й, Марк повтори:
— Какво знаеш за принц Ахмед?
— Знам, че Абдулла бей предложи награда за онзи, който залови неговия полубрат, обвинен, че е предал страната си. Абдулла взе юздите на властта от Ахмед след смъртта на баща му — каза Червената брада. — Това какво общо има с тебе?
— Аз съм принц Ахмед, законен наследник на Халид ибн Селим и избран вожд на своя народ. Абдулла е лъжец и убиец.
Застанал на перилата, Марк бе приковал вниманието на пиратите, които бяха събрали оцелелите моряци и пътници от „Бон ами“ на строго пазена купчина. Извънредно спокоен, той заразглежда разнородната група, събрала представители на всякакви народности.
— Има ли тук хора, които да ме познават?
— Да, той казва истината — обади се един мъж и излезе напред. — Константин е моят роден край и съм виждал принц Ахмед много пъти, преди да се присъединя към братството. Принцът често придружаваше баща си из улиците. Яздеше с туарегите и се говори, че е изкусен боец.
Потривайки огнената си брада, Червената брада присви замислено очи, вгледан в безстрашния млад мъж, който стоеше пред него. Изглеждаше точно такъв принц, за какъвто се представяше — строен и мускулест, с умни и предизвикателни зелени очи, които го гледаха без никакво смущение. Нищо чудно, че Абдулла беше обявил награда за главата на брат си. Ахмед със сигурност не беше човек, комуто да се изпречиш на пътя. Върнеше ли се в Константин, честта го задължаваше да събере силна армия, за да оспори трона на Абдулла. Говореше се, че Абдулла имал подкрепата на еничарите, но колко от тях щяха да му останат верни, щом Ахмед се върнеше в родната си страна?
— Значи искаш да размениш своя живот срещу тази жена — изрече Червената брада. — Ти си глупак. Държа в плен и двама ви. Абдулла ще ми плати добре, когато те предам в ръцете му, а щом приключа с твоята жена, ще получа за нея добра сума на робския пазар. Може би ще я предложа на брат ти — добави той със зловещ тон. — Може да му хареса да притежава жена, която явно не ти е безразлична. Тя сигурно ти е доставяла много удоволствие. Нямам търпение сам да се уверя в това.
Червени мъгла забули погледа на Марк, той осъзна, че е загубил Криста. Не можеше да понесе мисълта тя да попадне в ръцете на Червената брада и неговите злодеи, защото пиратският водач заяви съвършено ясно, че смята да задържи Криста и същевременно да получи наградата от Абдулла. Желанието му да унищожи червенокосия гигант беше така силно, че едва се въздържаше да остане на мястото си.
Полюлявайки се на мощните си като дъбове крака, стиснал Криста за талията, Червената брада не беше готов да отчаяното нападение на Марк, който скочи напред, насочил сабята си право към гърлото на брадатия си противник.
Криста изпищя, когато видя как един от хората на Червената брада вдига пистолета си, прицелва се и стреля, действайки инстинктивно в защита на своя водач. Тласъкът отхвърли назад тялото на Марк, на гърдите му цъфна кърваво петно. Той се олюля, краката му се подгънаха, тялото му се огъна върху перилата, отпусна се назад и падна в мътната вода. Криста припадна секунди преди един от хората на Червената брада да свие шепи около устата си и да извика:
— Платна на хоризонта!
Тя не забеляза и как един от ранените, които лежаха наблизо, се изправя несигурно на колене и полека се прехвърля през борда; плясъкът на водата остана незабелязан в суматохата, настъпила след неочакваното известие.
Червената брада грубо тласна Криста настрана, грабна далекогледа от наблюдателя и го фокусира върху едва различимите в далечината платна.
— Проклятие! — изръмжа той и изруга лошия си късмет. Не само бе загубил принц Ахмед, но и му предстоеше още една битка. — Френска фрегата, и то тежко въоръжена, както забелязвам.
— Виж на другия борд, Червена брада! — отекна предупредителен вик в ушите му.
Пиратът се обърна моментално към новата заплаха и изригна поток от проклятия. Втора фрегата, почти еднаква с първата, летеше с разперени платна, оръдейните й люкове бяха отворени и оттам се подаваха дулата на готовите за стрелба оръдия.
Червената брада нямаше възможност да избира дали да приеме битката, или да бяга. Лесно можеше да се пребори с един кораб, но два бяха твърде голямо предизвикателство, което предпочиташе да не приема. Не беше глупак.
— Бързо, момчета! — изрева той, вземайки моментално решение. — Обратно на „Червената вещица“! Вземете момичето! — изсъска към лейтенанта си, който веднага грабна отпуснатото тяло на Криста и го метна на рамо.
Червената брада може да беше загубил плячката от „Бон ами“, но имаше жената, която щеше да му възмезди загубата.