Пиратите събраха ранените и убитите си събратя и се прехвърлиха обратно на кораба си по същия начин, по който бяха дошли, с корабните дъски и въжета. Червената брада раздаваше кратки, отсечени заповеди, наблюдавайки със задоволство как хората му се подчиняват моментално. Въжетата застъргаха в халките си, платната литнаха нагоре по дължината на мачтите, изпънаха се и се напълниха с въздух, пиратският кораб трепна и започна да се отдалечава от „Бон ами“. Висок тържествуващ вик отекна над морето, когато „Червената вещица“ набра скорост и се понесе по вятъра, отдалечавайки се от френските си преследвачи.
Криста с нежелание изплува от тъмните дълбини на припадъка си. Нещо плашещо помръдна в ума й… но какво? Усещайки как тежките черни облаци започват да се разсейват, тя поиска да ги задържи около себе си, отново да се спаси в тъмната забрава на потъването. Искаше да избяга от ужасните неща, които я очакваха след събуждането й, но не можеше да си спомни какви са. Вкопчи се в сенките, но след малко действителността нахлу в съзнанието й.
Тогава тя си спомни. Паника я овладя, тялото й се вцепени. Марк! Със собствените си очи беше видяла как пада с главата надолу в морето, след като един от пиратите го рани тежко. Мъртъв ли е? Или е успял някак да оцелее?
Изведнъж я овладя странно усещане и тя разбра, че не е сама. Със свито сърце си спомни червенобрадия гигант и отвори очи. Озърна се наоколо и болезнено осъзна, че това не е каютата, която бе заемала на борда на „Бон ами“ през последните две седмици. Тази каюта беше с величествени пропорции и също така разкошно обзаведена. Леглото, на което лежеше тя, беше три пъти по-голямо от тясната й койка и покрито с най-фино кадифе в богат ален цвят. Забеляза и че каютата не е под равнището на водолинията, защото високите, драпирани с кадифе прозорци излизаха високо над най-горната палуба на кораба.
Тогава го видя. Червенокосият пират се бе облегнал на дългата маса, вгледан в пръснатите по гладката й повърхност карти. Усетил движение откъм леглото, той погледна към Криста и кехлибарените му очи я огледаха одобрително.
Значи се събуди — проговори той с ирландски акцент, все още различим въпреки годините, които бе прекарал в пиратското братство.
— Къде съм? — запита Криста, потискайки страха си.
— На борда на „Червената вещица“, момиче. Наричат ме Червената брада и ти си моя пленничка.
— Къде е… Марк Карингтън?
— Ако говориш за принц Ахмед, в морските бездни, предполагам. Не останах там достатъчно дълго, за да разбера.
— Вие сте го убили! — нападна го Криста. — Вие сте убиец и… отвратителен пират.
— Разбира се — съгласи се Червената брада. — Май си доста борбена, а? Някой щастливец ще плати добре, за да те опитоми. Колко лошо, че не си девствена. Или си? Принц Ахмед твой любовник ли беше?
Криста замръзна. Откъде знае, че не е девствена? Дали… дали не я е изнасилил, докато е лежала в безсъзнание, съвършено безпомощна?
Смехът на Червената брада, нисък и гърлен, прогърмя в масивните му гърди.
— Не, момиче, не съм те похитил, докато спеше — изрече той, прочитайки мислите й. — Когато те взема, ще разбера. Предпочитам моите жени да имат искрица живот. Ако ми харесаш, ще те задържа само за себе си, докато не те продам на робския пазар.
Боже господи, само не и това, замоли се безмълвно Криста.
— Баща ми с радост ще даде откуп за мене — побърза да го осведоми тя. — Той е виден правителствен чиновник в Тунис. Пратете му съобщение, умолявам ви.
— Ако баща ти е обикновен правителствен чиновник, сериозно се съмнявам, че разполага с такова голямо богатство, каквото мога да получа за тебе на робския пазар. Ти си изключителна. Косата, очите, несравнимото тяло… ще ме направиш богат, ангелче.
— Не! — извика Криста отчаяно.
— Да — кимна Червената брада. — Как ти е името, момиче?
Ужасните му закани накараха Криста да онемее, тя само се взираше в свирепия пират, усещайки как жлъчка се надига към гърлото й.
— Запитах те нещо. Как ти е името?
Когато отговор не последва, той се хвърли към Криста, стисна я за ръцете и я извлече от леглото.
— Отговори ми, момиче! Как ти е името? — изрева той с глас, от който стъклата на прозорците потрепериха.
— К… Криста. Криста Хортън — едва изрече тя, преглъщайки буцата, заседнала в гърлото й.
— Така е по-добре, момиче — кимна Червената брада, явно доволен. — Скоро ще се научиш да ми се подчиняваш, когато ти кажа нещо. Не ми отговори, когато те попитах дали сте били любовници с принц Ахмед, макар че той си го призна.