Огромните му ръце все още стискаха болезнено нежната плът над китките й.
— Д… да — призна тя с тих глас. — Обичах го.
Боже господи, защо говореше за него в минало време? Дори противният пират нямаше представа дали Марк е оживял след изстрела… и сред акулите.
— Свали си дрехите! — заповяда Червената брада и това отрезви Криста.
— Какво?
— Чу ме, момиче. Искам да видя дали по тебе няма синини. Ако има, може да размисля и да те дам на екипажа, след като свърша с тебе. Ако имаш някакъв белег или нараняване, цената ти ще спадне много. По-скоро бих искал да знам, че си девствена, но красотата ти е такава, че това вероятно няма да има значение.
Криста стоеше като закована на пода.
— Не — изрече тя с тихо презрение.
Червената брада изрева сърдито и започна да дере дрехите й, държейки я с една ръка, докато разкошната й рокля не се озова, цялата разкъсана на парченца, на дебелия турски килим, който покриваше тиковите дъски на пода. Той я пусна, отстъпи назад и загледа с наслада заслепяващо красивата голота, която се откри пред изпълнените му със страст очи.
— Възхитително! Съвършено! Прекрасно! — мърмореше той, докато бавно обръщаше Криста насам-натам, за да може да я разгледа от всички страни.
Думите му я изненадаха, защото не бе очаквала да чуе такива неща от устата на един обикновен пират.
Смазана от върховното унижение, тя трепереше под бездушния му оглед, докато очите му се плъзгаха по тялото й от глава до пети, преценявайки стойността й.
— Кожата ти е като сатен — забеляза той лениво, прокарвайки огромния си пръст по ключицата й, после по издутината на дясната й гърда и по безсрамно щръкналото зърно. — Ти си почти идеална, момиче — добави той с блеснали очи. — Мисля си да те продам на принц Абдулла. Може много да му хареса да притежава жената на брат си. Да — изсмя се той. — Точно това ще направя. Ще пратя известие на бея, когато стигнем в Алжир. Ако много те иска, няма да гледа дали си девствена или не. Нито пък ще може да разбере дали аз съм опитал от чаровете ти.
Той грубо я блъсна настрана, така че тя се просна на леглото, достатъчно голямо за мъж с неговия ръст.
— Нямам време сега за тебе, момиче. Трябва да управлявам кораба — изръмжа той, връщайки се към грубите си обноски. — Когато се върна, надявам се сам да разбера как принц Ахмед те е учил да доставяш удоволствие на господаря си.
И излезе с огромни крачки от каютата.
Криста бе поразена от невероятната му прилика с келтските вождове и трепна при мисълта, че огромното му тяло може да я смаже до смърт, че гигантският му инструмент със сигурност ще я разкъса.
— По-добре да се самоубия — измърмори тя, ровейки из парцалите, които доскоро бяха представлявали роклята й, пръснати долу на пода.
Като не можа да намери нищо прилично, с което да се прикрие, тя насочи вниманието си другаде. Нямаше значение с какво, само трябваше да прикрие голотата си. Очите й се спряха на моряшкия сандък до краката на леглото и без нито миг колебание тя се зае да го изследва.
В сандъка бяха наредени чисти дрехи и, съдейки по размерите им, Криста предположи, че принадлежат на Червената брада. Панталоните бяха невъзможни, но тя с радост надяна една огромна риза, която й стигна чак до под коленете. Запретна няколко пъти дългите ръкави и бе готова да подхване друго търсене. Трябваше й оръжие, за да може да се защити.
На дъното на сандъка лежеше пистолет, но Криста със съжаление го отмина. Нямаше представа как да го зареди и как да се прицели. По-нататъшното търсене я увери, че вътре няма нищо, което би могло да се нарече оръжие. Разочарована, тя затвори капака и започна да претърсва каютата, поглеждайки предпазливо към вратата, за да не бъде неподготвена, когато се върне Червената брада.
Бюрото и се стори следващото подходящо за претърсване място и Криста бързо взе да рови из чекмеджетата. Доволна усмивка грейна на лицето й, когато пръстите й напипаха тънко острие, сгушено в дъното на едно от отделенията. Макар че ножът едва ли би могъл да бъде сметнат за смъртоносно оръжие, все пак беше по-добър от нищо, така реши Криста и го измъкна оттам.
Сега, когато се чувстваше вече не толкова безпомощна, тя се примъкна полека към вратата, забеляза, че няма ключалка, и леко я открехна. Отвън един пират стоеше на пост, но в момента гледаше на другата страна. Нямаше как да избяга, разбра Криста, внезапно изпаднала в паника. Дори да успееше да напусне каютата, къде ще иде? Обезсърчена, тя се върна към леглото, приседна внимателно на ръба и пъхна ножа под възглавницата, но така, че лесно да може да го измъкне.
Вратата изведнъж се отвори, запълнена от страховитата фигура на Червената брада. Като видя Криста, облечена в най-хубавата му риза, ядосана гримаса разкриви лицето му.