— Свали я — изгърмя той с глас, който не търпеше възражения.
Вирнала предизвикателно брадичка, Криста поклати глава, без да престава да го гледа напрегнато. Колко различен беше, помисли тя, отколкото когато го беше видяла за първи път да води хората си в битка. След излизането си от каютата беше пооправил външността си. Косата му не беше толкова рошава, а и брадата му като че ли беше посресана. Искрица надежда припламна в гърдите й. Може би у този варварин е останала поне капчица добро възпитание, към която да апелира.
Затръшвайки вратата след себе си, Червената брада пристъпи бавно напред, спря, за да запали фенера, който висеше от тавана, защото се бе стъмнило, докато той се бе занимавал с мъртвите и ранените от екипажа. Сега нищо повече не го задържаше далеч от красивата девойка, която бе пленил. Предстоеше му цяла нощ, за да се насити на прелестното й тяло. И макар да се възхити на показаната от нея смелост, това почти не повлия върху решението му да постъпи с нея както си знае.
— Не ми се иска да съсипвам най-хубавата си риза — изръмжа Червената брада, — но ще се наложи, ако не я свалиш веднага.
Той пристъпи напред заплашително, ръката на Криста се пъхна под възглавницата, пръстите й стиснаха ножа и тя се почувства донякъде по-уверена.
— Първо трябва да ме убиеш — изгледа го тя дръзко.
Кехлибарените очи на Червената брада се присвиха развеселено.
— Това може да се уреди, макар че предпочитам да си жива. — Огромната му ръка се насочи към яката на ризата и ръката на Криста се стрелна напред, размахала малкия, безполезен нож така яростно, сякаш беше три пъти по-голям и два пъти по-опасен, отколкото в действителност.
Червената брада за миг се смая, после избухна в гръмогласен смях.
— Да не си мислиш, че ще ми направиш нещо с тая клечка за зъби? Мога веднага да те обезоръжа, без да ми направиш нищо.
Силна червенина изби по бузите на Криста. Разбра, че той е прав. Колко глупаво беше да си въобразява, че такова малко оръжие в ръцете на един неопитен човек може да отклони този гигант от нечестивите му намерения. Но поражението не беше нещо, което тя можеше да приеме с лекота. Не разполагаше с нищо друго, само със собствената си съобразителност, и нямаше лесно да се предаде.
5
— Червена брада, върни ме срещу откуп от баща ми — замоли го Криста. — Мисли за мене като за някоя от сестрите си. Би ли искал да ги видиш отвлечени и продадени? По думите ти съдя, че си образован човек. Някъде в твоето огромно тяло се крие искрица изтънченост. Не си бил винаги пират. Бих познала навсякъде ирландския акцент.
Сложил ръце на кръста си, Червената брада отхвърли назад лъвската си глава и се разсмя.
— Мислиш, че ще ме омаеш, а, жено? Е, грешиш. Да, ирландец съм — призна той, — но това беше много отдавна. За мене вече няма място в цивилизования живот. И нямам сестра. Тя умря от глад, беше още дете… Аз съм пират, човек, за чиято глава е обявена награда — продължи той. — Избягах от английски затвор в нощта, преди да ме обесят заради участието ми във въстание срещу короната. Ха! Участие във въстание едва ли е най-подходящият избор на думи. Аз ръководех въстанието. Кръволоците англичани бяха твърде глупави, за да разпознаят водача, когато го видят.
Въпреки страха си от гиганта, Криста усети, че се вслушва внимателно в думите му.
— Но си останал жив, нали?
Въпросът й стресна Червената брада. Никой преди не се бе интересувал от живота му и той се разгорещи.
— Имах достатъчно лошия късмет да ме изпратят на каторга и да служа на английски кораб. Прекарах две мрачни години, гребейки из моретата под началството на един жесток господар, който изпитваше особена наслада да пречупва хората, особено такива с моя ръст и сила. Повечето време през тези години прекарах окован, когато не изпълнявах други задачи в плаване, и се заклех, че ако отново стана свободен човек, никога повече няма да допусна да ми сложат окови или да изпитам на гърба си жилите на бича.
— Но си избягал от ада, който описваш — отбеляза Криста, представяйки си как ирландецът ренегат се бори за свободата си.
— Нападнаха ни корсари и когато ми дадоха избор, аз доброволно се присъединих към тях. Оттогава съм в братството. Когато пленихме „Червената вещица“, ме избраха за капитан. Подвизите ми в тези води са легенда. Убивах, грабех, изнасилвах и вършех всевъзможни престъпления, познати на човечеството…. Така че, хубавице моя, не чувствам никакви угризения, че ще похитя още една жена или ще отнема още един живот. Не искам да те наранявам, защото за мене не си само средство да утоля страстта си. Ще получа за тебе добра цена в Алжир и бих искал по копринената ти кожа да няма никакви белези. Не се прави на девственица. Чуй ме много добре — искам те. Ако ми се противопоставиш, ще пострадаш. Има много начини да те пречупя и не са никак приятни. А сега остави тая клечка за зъби, преди да си се наранила с нея.