Виждайки колко сериозно е положението й, Криста реши, че няма да загуби нищо, ако се държи предизвикателно, защото нямаше за нищо на света да позволи на Червената брада да я притежава. Не и след като бе познала нежната любов на Марк. По-скоро би се самоубила. Тази трезва мисъл вдъхнови действията й и тя почти се изненада от дръзките си думи. Но когато ги изрече, разбра, че няма да се поколебае да ги осъществи.
Преди Червената брада да успее да реагира, Криста вдигна острието, опря го до нежната плът на основата на шията си и го стисна с две ръце, когато разбра, че дясната й ръка трепери неконтролируемо.
— Назад — извика тя. — Само една стъпка и ще занесеш труп на твоя проклет робски пазар.
Червената брада веднага отстъпи назад, ядосан, че една обикновена жена може да му се противопостави. Всяка друга би припаднала още при влизането му в стаята, но не и тази наперена стърчиопашка. Каква ли ще е в леглото! И той се ухили многозначително. Не можеше да не си представи какви хубави, здрави синове би могла да му роди. Но Червената брада беше твърде практичен мъж, за да се съсредоточава по-дълго върху една невъзможна или смехотворна идея. Той вземаше жените, когато ги поиска, използваше ги за свое удоволствие и после ги продаваше срещу добри пари. Никаква друга съдба не беше възможна и за тази златокоса красавица, която така открито му се противопоставяше.
Но не можа да не се възхити на безграничната й смелост. Чувстваше как под проницателния й син поглед падат един след друг пластовете на грубиянската му външност, а това никак не му харесваше. Много години бяха минали, преди Иън Макглен да забрави името и наследството си, уроците по благородно поведение, научени в скута на майка му, Господ да успокои душата й; беше се превърнал в Червената брада, най-страшния пират по Варварския бряг. И никоя дръзка девойка нямаше да го направи за смях и да унищожи репутацията му сред братството.
Смръщил лице, полускрито от гъстата червена брада, Червената брада посегна към Криста, но спря веднага, защото в основата на шията й се появи капка кръв. Стресна се, когато разбра, че тя наистина има намерение да се самоубие, но не и да му се подчини. Не знаеше, че за Криста няма никакво значение дали ще живее или ще умре. По всяка вероятност Марк беше вече мъртъв, а дори по някакво чудо да беше успял да се спаси, нямаше и най-малката възможност тя да се омъжи за Брайън Кент. Без Марк животът й нямаше никаква стойност.
— Говоря сериозно, Червена брада — предупреди го Криста със задавен глас. — Толкова много ли ме искаш, та ще пренебрегнеш парите? Както сам каза, ти и твоите хора смятате да спечелите много от мене на робския пазар. Защо да рискуваш такава скъпа стока? Можеш да се опиташ да ми отнемеш оръжието, но не и преди да съм се наранила непоправимо.
Ще го направиш, нали, момиче? — изсумтя сърдито Червената брада. — Ще се нараниш напук на мене.
— Разбира се — бе хладнокръвният отговор на Криста. Никога не се бе чувствала по-уверена в себе си.
Присвил замислено очи, Червената брада се взря в Криста. Нападението над „Бон ами“ им бе струвало скъпо. Екипажът и пътниците на френския кораб се бяха били смело, убиха и раниха мнозина от най-добрите му пирати. И за да станат нещата още по-сложни, бяха принудени да бягат, преди да освободят кораба от товара му и пътниците от ценните им притежания. Загубата на принц Ахмед беше още един удар на невероятно лошата им съдба. Ако не беше станало така, Абдулла сигурно щеше да му даде голяма награда. Но поне беше успял да избяга с жената на Ахмед, тази ослепителна красавица, и пиратът с право предполагаше, че може да спечели много от продажбата й. Хората му вече пресмятаха своя дял от плячката и това го накара да се държи предпазливо с нея, иначе цената й в очите на купувача щеше много да намалее.
Разбира се, имаше и такива, които искаха също да се възползват от девойката, но ропотът скоро утихна, защото той беше справедлив капитан, който внушаваше авторитет и изискваше незабавно подчинение. Дори само ръстът и силата му можеха да обезкуражат и най-смелите, така че пиратите скоро разбраха, че няма да спечелят нищо, ако му се противят. Но Червената брада разбираше много добре, че не бива да разочарова хората си. Досадната красавица трябваше да бъде държана жива и здрава, докато не я продаде на новия й господар. На много богат господар, помисли той и на лицето му се изписа алчно изражение.