Криста прочете капитулацията в кехлибарените очи на Червената брада и засия. Беше спечелила! С неотстъпно упорство и решителност беше укротила дивия звяр, като го беше накарала да разбере колко голяма е стойността й в очите на целия екипаж. Не смееше да си помисли какво я очаква по-нататък, в Алжир, щеше да мисли, когато му дойдеше времето. Може би щеше да успее да убеди мъжа, който я купеше, да я върне срещу откуп на баща й. Дано господ се смили този мъж да не бъде Абдулла.
— Този път спечели, синеока вещице, но аз ще се смея последен, когато новият ти господар те отведе. Може би ще те вземе някой съдържател на бордей и тогава аз ще купя твоите услуги. — Всъщност според него нямаше почти никаква вероятност някой съдържател на бордей да може да си позволи да купи такова разкошно създание, но наранената му гордост получаваше удовлетворение да я тормози с перспективите за подобна незавидна съдба. — Наумил съм си да подложа на изпитание твоето перчене.
— Ще видиш, че няма да ми липсва кураж — изсъска Криста, стиснала здраво ножа, въпреки че нервите всеки момент можеха да й изневерят.
Ако Червената брада употреби насилие, дали наистина тя ще забие острието в гърлото си? Криста никога нямаше да разбере това, защото той рязко се извърна и излетя навън с невъзможни ругатни, които раздраха слуха й.
Червената брада продължи да ругае и когато стигна до квартердека, където се заразхожда сърдито напред-назад с бумтящи стъпки, от които дъските трепереха. Доколкото си спомняше, никоя жена не го бе надвивала по този начин. Изведнъж му хрумна, че ако беше решил, много лесно можеше да обезоръжи Криста, преди да се е самонаранила. Защо, за бога, не го беше направил? Защото никога досега не беше срещал жена като Криста Хортън и най-вероятно нямаше и да срещне втора като нея. Тя бе успяла да събуди чувствителната струна в огромното му тяло и той не бе могъл или не бе поискал да я нарани. Коя друга жена ще реши да брани добродетелта си с едно оръжие дотолкова неефикасно, че чак изглеждаше смехотворно?!
Колкото и глупаво да беше постъпила, помисли той, не можеше да не се възхити на смелостта й. Макар съвсем да бе забравил произхода си, Криста му напомни за живота, който бе живял, преди да прегърне пиратството — съществувание, което го бе лишило от съвест и чувство за приличие. Ръмжейки ядосано, проклинайки съдбата, задето бе пратила Криста Хортън да събуди паметта му, Червената брада реши веднъж в живота си да направи нещо напълно непривично. Щеше да остави непокътната добродетелта на тази омайна девойка… чак докато я продаде в Алжир. Колкото по-скоро се отърве от нея, толкова по-добре. Ако не внимава, тя ще го накара да замърка като котенце. Проклятие! Можеше да реши да държи мощното си оръдие в панталоните, но не беше толкова глупав, та да я пусне. Твърде дълго беше живял като Червената брада, страшилището на Варварския бряг, за да променя навиците си.
Криста нямаше представа, че е заспала, докато не се събуди внезапно, за да намери червенобрадия гигант застанал над нея, стъпил здраво с обутите си в ботуши крака, с подигравателна усмивка на устните. В мощната си космата ръка държеше ножа, който сигурно бе изпаднал, когато беше задрямала. Тя ахна отчаяно и буца заседна на гърлото й. Как е могла да заспи? Цялото й перчене бе отишло на вятъра и пак беше изпаднала под властта на Червената брада и неговите пирати.
— Какво ще правиш? — запита Криста, преглъщайки страха си.
Мисълта да бъде изнасилена от този гигант беше непоносима. Дори смъртта беше за предпочитане пред онова, което замисляше Червената брада.
— Не тази клечка за зъби ме спираше досега — изсумтя пренебрежително Червената брада и захвърли ножа в ъгъла. — Можех да те обезоръжа когато си поискам.
— Не и преди да си бях нанесла непоправими рани — заяви твърдо Криста.
Червената глава отхвърли назад огромната си рошава глава и се разтърси от гръмовен смях.
— Ласкаеш се, момиче. Никога не е имало опасност да се нараниш.
Тя трепна вътрешно, осъзнавайки колко истина има в думите му.
— Колкото до намеренията ми — продължи той, а странните му жълти очи блеснаха свирепо, — можеш да узнаеш какво съм намислил за тебе. Не съм си променил решението да те продам на робския пазар. Но преди да го направя, ще изпратя съобщение до Абдулла. Ако се заинтересува и бъде щедър в предложенията си, ще се договарям направо с него.
— Защо ще ме иска Абдулла? Той сигурно има десетки много по-красиви от мен жени в харема си.