Очите на Червената брада блеснаха зловещо.
— Но никоя от тях не е била жена на принц Ахмед. Самолюбието му може да бъде приятно поласкано, ако те притежава. А ако по някакво чудо Ахмед е все още жив, ще бъдеш средство за размяна.
— Ти си… безсърдечно копеле! — изкрещя Криста, не можейки да намери друга, по-обидна дума.
Никога досега не беше употребявала такива думи, но и никога не беше изпадала в такова отчаяно положение.
— Наричали са ме и с по-лоши имена — ухили се Червената брада, безсрамно оглеждайки едва облечената й фигура.
Тя още носеше ризата му, която оставяше по-голямата част от краката й голи. Криста забеляза накъде е насочен погледът му и вътрешно се сви. Сега ли ще дойде, запита се тя. Бруталната му атака.
Без да престава да я гледа с присвити жълти очи, Червената брада реши да утоли страстта си със среброкосата девойка, но после размисли. Тя беше толкова дребна, че лесно можеше да я пречупи на две или да я смаже с тежестта си. Ами ако започне да се противи и той я нарани сериозно? Нито Абдулла, нито който и да било обещаващ купувач нямаше да погледне жена, неспособна да изпълнява единствената функция, за която е предназначена.
Имаше и друго. Франция и Англия бяха обявили пиратството извън закона и мощните им флоти се бяха заели да освободят Средиземноморието от присъствието на пиратските кораби. Дори новообразуваните Американски щати се бяха присъединили към борбата за унищожаване на техния начин на живот. Така че момичето представляваше не само тяло, което можеш да използваш и да захвърлиш. Тя беше вложение. Екипажът му имаше нужда от злато, за да бъде доволен. Напоследък нямаха много плячка.
Не, изръмжа вътрешно Червената брада, не можеше да използва момичето така, както искаше. Нито щеше да позволи на хората си да се възползват от нея. Това, което щеше да спечели от продажбата й, щеше да му позволи да си купи много жени, коя от коя по-страстни и може би далеч по-способни да го задоволят, отколкото това дребосъче, което се осмеляваше така ожесточено да му се противопоставя.
За огромно облекчение на Криста Червената брада изфуча презрително и се обърна.
— Бъди спокойна, момиче — измърмори той намръщен. — Колкото и да искам да пъхна гордостта си в тебе, няма да те насилвам. Благодари на щастливата си звезда, че за мене си много повече от апетитно парче, иначе отдавна щях да те имам под себе си. За разлика от други мои събратя не мисля с това, което държа в панталоните.
Криста се изчерви силно, грубият му език я шокира, но думите му събудиха у нея нова надежда. Можеш да оцелее, ако преодолява препятствията едно по едно.
— Аз… аз… благодаря ти — успя да избъбри тя, не искаше да се покаже неблагодарна.
— Не ми благодари — изфуча Червената брада. — Може да ме проклинаш, когато новият ти господар започне да те укротява. Само си пазя вложението. Дните на пиратството са преброени, трябва да се погрижа да напълня джобовете си, преди да е дошло времето да се оттегля. Ще те оставя на мира, докато стигнем в Алжир, което ще стане след два дни, освен ако не ни попречат бури. Вече отминахме Сардиния и скоро ще се покаже северният бряг на Африка.
Криста го погледна смаяно, когато той й хвърли суров поглед и излезе от каютата, докато мебелите трепереха от мощните му стъпки.
6
Застанала пред високите прозорци, гледащи към палубата, Криста се взираше в искрящо белия град Алжир, който се издигаше над пристанището, а в мислите й цареше смут. Беше й толкова страшно, че без колебание би се хвърлила в пълното с акули море. Ако Марк беше още жив, може би нямаше да го направи. Но перспективата да свърши живота си като робиня, без никаква надежда за избавление, без Марк, скрит някъде в сенките, за да я спаси, беше непоносима.
Разсъмваше се и смаяният поглед на Криста видя как слънцето се издига изведнъж на хоризонта иззад далечните пурпурни планини, очертани на фона на яркосиния залив, как позлатява кулите и минаретата и превръща в разпалена слонова кост белосаните сгради, издигащи се от брега чак до казбата, която увенчаваше високия хълм, на който беше построен градът. От мястото си тя виждаше крайбрежната улица, огромна тераса, дълга почти една миля, надвиснала над Средиземно море.
Заливът беше известно убежище на пиратската флота, която тероризираше средиземноморските брегове. Векове наред държавиците по Варварския бряг бяха анархистични пиратски републики, които сами избираха управниците си и се издържаха от грабежи. Едва през 1819 г. Тунис се отказа от пиратството и обяви робството за незаконно. Но Мароко и Алжир не се отказваха още от старите обичаи — дори сега, седем години по-късно.