Вратата се отвори, прекъсвайки безмълвните размисли на Криста, и внушителната фигура на Червената брада се появи на прага. Сега го виждаше за първи път от два дни насам. До момента храната й бе донасяна от намусения готвач, който изглеждаше твърде стар, за да й направи нещо, дори да имаше подобни помисли. Червенобрадият пиратски водач бе удържал на думата си и я бе пазил не само от себе си, но и от своите хора. Само да пожелаеше да промени намеренията си и вместо да я продава, да я върне на баща й! Но в това отношение той беше непреклонен.
Червената брада влезе в каютата с лека стъпка, учудващо за огромния му ръст.
— Приготви се, момиче — нареди той. — След час слизаме на брега.
Криста го изгледа с едва прикривано презрение.
— Ти разкъса на парченца единствената ми рокля. Не съм се къпала дни наред и понеже нямам гребен, косата ми е в ужасно състояние.
Пиратът сви вежди, явно затруднен. Понеже два дни не беше виждал Криста, той очакваше да я намери потънала в сълзи или поне примирена с мисълта за непредсказуемото си бъдеще. Но тази непокорна среброкоса девойка вместо това спокойно го укоряваше, че я е оставил без елементарни грижи. Каква е тази жена? Може би трябва да я остави за себе си, в крайна сметка, замисли се той. Но не… нямаше място за жена на пиратски кораб, освен ако не е такава като него. Каквато госпожица Криста Хортън със сигурност не беше.
— Ето, облечи това — изрече той рязко. — За останалите ти нужди ще се погрижим в Алжир.
— Какво е това? — запита Криста, вдигайки двете дрехи, които Червената брада й бе подхвърлил.
Едното беше меко копринено наметало с прикачена качулка в небесносин цвят. Другото беше тежка тъмна роба, също с качулка. И двете бяха достатъчно големи, за да я покрият от глава до пети.
— Копринената дреха — поясни Червената брада — се нарича джелаба. Носи се на голо. По-тежкото наметало се казва яшмак и се облича над джелабата. Воалът се казва хайк. Ще носиш тези дрехи, когато напуснем кораба. Това са обичайните дрехи за жените по тези места.
Изчака, колкото да се убеди, че Криста е разбрала, и когато тя кимна, се обърна рязко и излезе.
Благодарейки на съдбата, че бе успяла да запази поне обувките си, Криста ситнеше след Червената брада по тясната, виеща се пътека. Качулката на яшмака напълно покриваше челото и веждите, а прикаченият воал, хайкът, преметнат през лицето, закриваше долната му част. Кожата й под яшмака и джелабата беше цялата в пот, макар че яркото слънце едва проникваше през балконите, надвиснали над тясната уличка.
Вървяха един след друг по прашните, оживени улици, отпред Червената брада, след него Криста, следвана от двама свирепи пирати, въоръжени и опасни. Върволицата неотклонно напредваше по стръмните улички нагоре към казбата, центъра на града, където се влизаше през един от няколкото бабове, тоест порти. Криста забеляза, че улиците приличат по-скоро на стълби, водещи от пристанището към казбата, и че всичко се пренася на ръце или с магарета.
Червената брада внезапно хлътна в един тесен пасаж, а двамата пирати, които завършваха шествието, грубо я блъснаха да влезе подир него, когато тя се поколеба. Криста се блъсна в Червената брада, но бързо се дръпна, когато той издаде недоволно ръмжене. Макар че дворът, в който влязоха, беше малък, й се стори като оазис сред безводна пустиня, финикови палми и цъфнали храсти с ярки цветове обграждаха малко езерце с кристално чиста синя вода, в която плуваха няколко големи златисти риби.
— Вътре — заповяда кратко Червената брада и махна към един засводен вход.
Когато тя остана като замръзнала на място, той я хвана за рамото и я бутна навътре. Вратата се отвори безшумно и тъй като нямаше избор, тя влезе.
Мъж с кожа с цвета на полиран абанос се поклони ниско в знак на покорство и изрече:
— Моят господар ви очаква. Моля, последвайте ме.
Макар че Криста не разбираше плавния арабски говор на слугата, значението на думите му беше съвсем ясно.
Къщата не беше много голяма, но стаите бяха високи и просторни, таваните се крепяха на мраморни колони, по подовете имаше постлани красиво изтъкани шарени килими, които в Англия наричаха турски. Криста разбра, че собственикът на къщата е състоятелен човек, и се запита каква ли е връзката му с Червената брада. Любопитството й скоро бе удовлетворено.
Един мъж на средна възраст, облечен в разноцветен копринен кафтан под снежнобял бурнус, бе седнал с кръстосани крака на дебела възглавница. Чертите му бяха тъмни и сурови, фигурата изглеждаше добре развита и атлетична. Най-изумителното в него бяха очите, живи и черни под гъстите надвиснали вежди, и ястребовият му нос. Устата бе фино очертана, устните пълни и чувствени, черната му брада бе акуратно подстригана. Странното украшение на главата му се състоеше от парче плат, увито на тюрбан, който се извисяваше на няколко инча над челото. Мъжът се усмихна приветливо и поздрави Червената брада на арабски: