— Благодаря ти, приятелю — изрече замислено Червената брада. — Ще имам предвид съвета ти, ако Абдулла ми откаже. Но сега трябва да се връщам в морето. В последните месеци плячката беше слаба, а хората ми взеха много да роптаят. Момичето отчасти възмезди загубата на „Бон ами“ и товара му, но не беше достатъчно, за да ги държи мирни по-дълго време. Ще се срещнем пак след месец, когато се върна с отговора на Абдулла.
— Остави жената, ще се погрижа да не…
— Какво казва той? — настоя Криста. — Кой е този човек и защо ме доведе тук? Ще се свържеш ли с баща ми?
Ядосан от избухването на Криста, Червената брада обърна блесналия си поглед към нея.
— Тихо, момиче! Нямаш думата. Ти си моя пленничка и ще правя с тебе каквото поискам.
Приветствайки безмълвно суровия отговор на Червената брада, Калим каза на английски:
— Жената е много дръзка. Искаш ли да я науча на подчинение, докато те няма?
— Оставяш ме тук с този човек? Настоявам да ми кажеш къде отиваш!
— Настояваш?! — избухна Червената брада, вбесен, че една жена подронва авторитета му пред неговия приятел. — Не си в положение да изискваш каквото и да било! Ще се подчиниш! А в мое отсъствие ще се подчиняваш на Калим.
— Не се подчинявам на никой мъж! — възрази Криста. — Дори баща ми не изискваше абсолютно подчинение. А ти си само един отвратителен бан…
Неразбирайки, че е изкарала Червената брада извън кожата му, Криста си спечели такава награда, каквато не беше и очаквала. Тя залитна от силния му удар, тежката му ръка остави ярък червен отпечатък върху лицето й. Криста тупна тежко на пода, опита се да запази съзнание, но почувства как някакъв облак я обгръща. Взряна в свирепото лице на Червената брада, тя си пожела да беше имала смелостта да използва ножа, когато можеше. И потъна в непрогледен мрак.
— Занеси я в женското отделение — нареди Калим на слугата, който стоеше до него. Мъжът се подчини. — Кажи на Селима да се погрижи за нея. И преди всичко, да внимава да не й се случи нещо лошо.
— Оставям момичето в твои ръце, Калим — каза Червената брада и го изгледа остро. — Когато се върна, надявам се да я намеря в същото състояние, в което ти я предавам.
— Разчитай на мене, Барбароса. Твърде голям си, за да рискувам да те обидя.
— Тогава ще тръгвам.
— Няма ли да останеш да споделиш с мене храната и някои приятни развлечения? Моята Селима ще сметне за чест да ти достави удоволствие.
— Друг път, Калим — въздъхна със съжаление Червената брада. Наистина Криста бе породила у него жажда, която копнееше да задоволи, но трябваше бързо да се върне на кораба. С преследванията на французи и англичани, никой кораб не беше в безопасност в никое пристанище по Варварския бряг. — Когато се върна, с радост ще се насладя на твоето гостоприемство, както и на нежните грижи на Селима.
Криста се размърда, усещайки хладината на приятен ветрец, който галеше сгорещената й плът. Очите й се отвориха бавно и се взряха в загриженото лице, надвесено над нея. Тя премига няколко пъти.
— О, сини са — изрече с явно задоволство един нежен, напевен глас. — Бях сигурна. — Криста се вслуша внимателно, за да разбере неправилния английски, излизащ от устата на красивата жена, която се взираше в нея. — Аз съм Селима.
— Селима — повтори Криста, надигна се и се облегна на възглавницата. — Къде съм?
— В сарая в дома на Калим.
— Сарай?
— Женското отделение — обясни Селима, търсейки най-подходящата дума.
Криста се вгледа в нея и помисли, че Селима е най-красивата жена, която някога беше виждала. Тъмните й влажни очи, обградени с тънка черна линия, като че ли заемаха цялото лице. Пълните чувствени устни и малкият прав нос подчертаваха високите скули и дългата лебедова шия. Голите й ръце и дългите фини пръсти се движеха с естествена грация, на която Криста не можеше да не завиди. Дребното й изящно тяло се виждаше добре под прозрачните дрехи и Криста затаи дъх смутена. Макар че беше живяла няколко години в Тунис, повечето жени, с които беше влизала в досег, бяха винаги прилично облечени в скриващи цялото тяло роби и кафтани. Дрехите на Селима бяха нещо, което човек очакваше да види само в някой харем.
— Ти съпругата на Калим ли си? — запита невинно Криста.
Звънлив смях се разля в малката стая.
— Аз съм една от наложниците на Калим. Четири сме в този сарай, скоро ще се запознаеш и с другите. Калим не е женен.
Криста се изчерви и притеснено сведе очи. Колкото и дълго да живееше на Изток, никога нямаше да разбере обичаите им.