— Прости ми — измърмори тя
— Няма за какво — усмихна се любезно Селима. — Ние сме щастливи. Калим не е жесток господар и е чудесен любовник. Ние, които живеем в дома му, се смятаме за щастливи. Можеше да ни прати в някой от другите си домове.
— Той има няколко дома? — запита смутено Криста.
— Калим е собственик на бордеи. Той притежава няколко къщи, където мъжете отиват да утолят страстта си с телата на красиви жени, купени специално за тази цел.
Криста пребледня, потискайки едва-едва отвращението си. Нима Червената брада я е продал на Калим? Трябваше ли да я пратят в един от неговите бордеи? Тя знаеше, че русите жени са високо ценени сред берберите и арабите, и мисълта да бъде принудена да се подчини на дивашките им желания я възмути до дън душа.
Селима като че ли разгада мислите й и веднага прогони най-лошите й страхове.
— Ти не си предназначена да прекараш дните си в такова страшно място като бордея. Барбароса има други планове за тебе. Много по-големи, отколкото да станеш жена за удоволствия или пък наложница на някакъв незначителен шейх. Как ти е името?
— Казвам се Криста. Криста Хортън.
— Ти си много красива, Криста — каза Селима. — Косата ти… Никога не съм виждала такъв цвят. Нито сребриста, нито златиста, нещо по средата.
Криста не можа да не се усмихне на искрените думи на Селима.
— И ти си красива, Селима. Калим е щастлив мъж. А другите му… жени, и те ли са толкова красиви като тебе?
— Скоро ще се запознаеш с тях и сама ще прецениш — отвърна сърдечно Селима.
— Къде си се научила да говориш английски? — запита Криста и се изправи.
— Преди време доведоха една англичанка в сарая на Калим. Беше руса, макар не като тебе, и красива. Била на един кораб, пленен от пирати. Калим я купи за своя наложница, но тя отказа да приеме съдбата си. През месеците, когато беше тук, ме научи да говоря английски.
— Какво… какво стана с нея? — запита със свито сърце Криста, опасявайки се от отговора.
— Калим скоро се умори от вироглавието й и я премести в един от бордеите си. Оттогава не съм я виждала.
Тръпки полазиха Криста.
— Каква жестокост!
— Не е така — възрази Селима, поклащайки глава. — Анна можеше да остане с Калим. Щеше да бъде глезена и пазена до края на дните си.. Толкова ужасна съдба ли е това? За какъв по-добър живот може да мечтае една жена?
Селима вярваше ли наистина в това, което казваше, запита се Криста.
— Явно ти не разбираш английските жени — каза тя, внимавайки да не я обиди. — Ние не сме родени, за да стоим затворени, отделени от света. Там, откъдето идвам, жените имат само един мъж и мъжете имат само една жена.
— Наистина? Анна също казваше така, но аз не й вярвах. Ние четирите сме достатъчни, за да бъде Калим щастлив. И по начина, по който те гледаше, съдя, че би бил щастлив и ти да се присъединиш към нас. Но Барбароса съвсем ясно каза, че никой не бива да те докосва, докато си тук. Ти си наша гостенка. Кажи ми — продължи тя с доверителен тон, — Барбароса неуморен любовник ли е? Ръстът му ме плаши, но ако Калим ме предложи на него, знам, че ще изпитам голяма наслада.
Откровеността на Селима стресна Криста. Нима жените в тази част на света не мислеха за нищо друго освен за страстта и за личното удовлетворение? Отговорът дойде веднага.
— Алжирските жени от ранна възраст са приучвани да се харесват на мъжете. Учим се на всички тънкости на любовните удоволствия. Колкото повече ощастливим нашия господар, толкова по-добре се отнася той с нас. Баща ми ме продаде на Калим за неговия бордей, когато бях на дванадесет години. Калим е мъдър, видя много възможности в лицето ми и в още неразвитата ми фигура и ме задържа за себе си. За разлика от много мъже, които искат жените им да са млади и незрели, той изчака да стана на петнадесет години, преди да ме вземе в леглото си.
— Баща ти те е продал? — ахна ужасено Криста.
Селима сви рамене.
— Такъв е обичаят. Ние бяхме бедно семейство с много гърла за изхранване. Аз имах най-големи изгледи да порасна красива.
— Съжалявам — каза Криста.
— А аз не съжалявам. Какво бъдеще ме очакваше в моето малко селце? Тежък живот. Жесток съпруг и куп деца. Много по-щастлива съм от братята и сестрите си.
— Разбирам — успя да каже Криста.
Но всъщност не разбираше почти нищо от обясненията на Селима. Да споделя мъжа си с други жени — това не беше идеалът на Криста за щастлив живот. Нито пък да чезне зад високи стени и да бъде използвана само за удоволствие.
— Ела, Криста — каза Селима и хвана ръката й. — Калим нареди да се грижим да тебе и да бъдеш добре, докато Барбароса се върне. Искаш ли да се изкъпеш? Другите жени много искат да се запознаят с тебе.