Криста кимна, банята й изглеждаше извънредно привлекателна перспектива и тя последва Селима, която я изведе от приятната малка стая в един открит двор с искрящ басейн в средата. Край басейна се излежаваха три красиви жени в оскъдни дрехи, прислужваха им три старици. Когато Криста се появи, безгрижното им бъбрене престана и три чифта любопитни очи се втренчиха в нея. Тя се поколеба, взирайки се в трите жени също така напрегнато, както те я изучаваха, докато слушаше Селима да ги представя.
Джейд беше ориенталка, красива и крехка като орхидея. Дребната й фигурка беше съвършена във всяко отношение. Огромните й тъмни очи с леко повдигнати външни краища и кожата като сметана, същински цвят на магнолия, изпъкваха на фона на дългата черна коса, която се спускаше чак до кръста.
Беба беше африканка, черна като полиран абанос. Късо подстриганата коса стоеше като шапка над изумителното й лице, каквото Криста никога досега не беше виждала. Тя имаше черни като кадифе очи и чип нос над широка уста с месести устни; високата й стройна фигура бе надарена с извънредна грация.
Черкезката на име Алита беше четвъртата жена в домакинството на Калим. Златиста коса се спускаше на пухкави вълни край почти детското й лице. Криста потресена разбра, че Алита е едва петнадесетгодишна и вече веща в женските изкуства, фигурата й, едва започваща да узрява, обещаваше да стане така сочна, каквито другите нямаше никога да станат. Само Селима говореше английски, но всички й изказаха приятелските си чувства с усмивки и приветливи жестове. Селима вече им беше казала, че Криста няма да застраши местата им в живота на Калим, защото не беше предназначена за леглото на техния господар.
Криста се наслади на банята повече, отколкото беше склонна да си признае, и доброволно се остави да я масажира една от прислужниците. Почувства се чудесно, когато втриха в кожата й благовонни масла и тя стана гладка и гъвкава. Много й хареса и ястието, поднесено малко след това, опита от всички чинии. Жените се нахраниха заедно, Селима превеждаше въпросите и отговорите.
Криста обаче се стъписа, когато й дадоха дрехи, подобни на тези, с които бяха облечени Селима и другите жени. Когато стана ясно, че няма да й дадат други, тя навлече оскъдното облекло с огромно нежелание. Прозрачните панталони бяха ушити от розова коприна, изпъстрена със сребристи нишки. Лентите на глезена и на кръста бяха бродирани с розови стъклени мъниста. Над кръста беше гола, ако не се смята отвореното елече от розова коприна без ръкави, поръбено със сребриста ивица, което едва покриваше нежното възвишение на красивите й гърди. Освен това събраха сребристата й коса на опашка и я вързаха с розова панделка. Всички изразиха възхищението си.
Когато стана време да се прибере в стаята си, една слугиня се приближи към малката Алита, прошепна й нещо, после тихо излезе. От хихиканията и широката усмивка Криста се досети, че Алита е била избрана да удостои тази нощ леглото на Калим. Тя се запита дали Калим тегли сламки, за да реши коя от жените да повика в леглото си, или взема решението по друг начин.
Макар че Криста не искаше някой да й прави компания в следващите дни, скуката я следваше по петите. В крайна сметка, колко часа може да прекара човек в гиздене и разговори? Безброй часове вече бяха пропилени в седене в банята заедно с другите жени, в клюки и плискане в басейна. Криста не се чувстваше удобно да седи гола, защото имаше усещането, че някакви невидими очи я наблюдават. Но колкото и да се опитваше да разбере нещо, виждаше само жените на Калим и слугините, старици, които можеха само да се грижат за нуждите на младите наложници. Усещането беше странно и колкото и да се мъчеше да не му обръща внимание, не успяваше.
Селима зарадва Криста, когато й предложи един приятен начин да разсее скуката. Тя започна да я учи на арабски, като в същото време усъвършенстваше своя английски. Скоро и другите се присъединиха към тях и не след дълго арабският и английският се лееха наравно от устата на тези жени, които бяха много интелигентни, но не бяха получили възможността да използват мозъка си.
Седмиците минаваха почти незабелязано, но през цялото време Криста не престана да обмисля бягството си, надявайки се, че един ден ще получи благоприятна възможност. За съжаление, не стана така. Тя все едно се намираше в затвор, така старателно бе охранявано женското отделение. Оставяха я сама само когато спеше.
В края на месеца Криста вече бе научила доста добре арабския и бе връхлетяна от странно неразположение, над което нямаше почти никаква власт.