През нощта Криста се събуди от рязко дръпване ниско в корема. Остра, изгаряща болка раздра вътрешностите й, резкият гърч я накара да изкрещи. Какво става с нея, запита се тя, превита под напора на непоносимата болка. Да не са я отровили? Трябваше ли да умре в сарая на Калим, без да има до себе си близки хора, които да я утешават в последния й час?
Виковете на Криста веднага привлякоха вниманието на Селима и тя влезе в стаята й, последвана от лекаря и няколко прислужници. По-късно, когато размисли, й се стори, че сигурно са стояли до вратата на стаята и, за да дойдат така бързо. Но тогава само се зарадва, че ги вижда, и прие с благодарност отварата, дадена й от лекаря, за да облекчи болките. Тя я накара и да заспи с дълбокия, несмущаван от сънища сън на упоен човек.
Слънцето погъделичка клепачите й и Криста помръдна глава, за да избяга от неумолимия лъч светлина. Тя изстена, мъчейки се да разкъса мъглата, която сякаш бе обвила мозъка й, паяжините, които я омотаваха като с копринени въжета.
— Криста, събуди се — чу близо до себе си нежен глас.
Тя отвори очи нерешително, не искаше да излезе от защитната обвивка на пашкула, в който се бе сгушила, и с мъка съсредоточи поглед върху лицето, което сякаш се люлееше пред нея.
— Селима — изрече със слаб и странно пресипнал глас. — Какво стана с мене?
Селима се поколеба. Накрая изрече:
— Беше болна. Много болна. Но слава на Аллаха, сега си по-добре. Лекарят на Калим каза така, а той е много учен мъж.
— Какво ми е? Да не са ме отровили?
— Не, няма никаква отрова. Но понеже не разбирам лекарските приказки, не мога да ти кажа как точно се нарича болестта. — Селима сви неуверено рамене. — Но какво значение има, щом се оправяш?
— Аз… предполагам, че си права, Селима, защото се чувствам доста по-добре. Колко време бях болна?
— Три дни.
Тя не каза, че през повечето време бяха държали Криста упоена.
— Господи! Сигурно съм била ужасно зле. Сигурна ли си, че ще се оправя?
Селима кимна със сериозно изражение.
— Лекарят каза така. Гладна ли си? Мисля, че трябва да станеш и да се пораздвижиш малко, за да събереш сили. Можеш ли да стигнеш до банята?
— Гладна съм — каза Криста и изстена от усилието, когато раздвижи крака.
Чувстваше цялото си тяло като натъртено.
Приемайки с благодарност помощта на Селима и на прислужницата, тя успя да се довлече до банята, където беше грижливо измита и изтъркана, а после я положиха гола на една маса, докато друга прислужница се готвеше да я масажира. Криста изведнъж се напрегна, отново овладяна от странното усещане, че я наблюдават. Огледа се предпазливо на всички страни, но видя само Селима и прислужничките, нямаше никой друг. Усещането обаче не я напускаше, тя продължи да се чувства неудобно. Селима явно не изпитваше нищо подобно, защото се плискаше в басейна, без ни най-малко да се притеснява. Тогава старицата се зае с масажа и Криста се отпусна, оставяйки ума си да се освободи от всичко.
— Защо е толкова бледа? — запита Червената брада, докато двамата с Калим тайно наблюдаваха какво става в банята долу.
Почти четири месеца бяха минали, откакто бе оставил Криста при Калим, и сега му изглеждаше по-слаба от преди.
Украсите по тавана на банята не издаваха, че отгоре има малка стая, откъдето Калим можеше да наблюдава жените си, докато се излежаваха голи или лудуваха в басейна. Те знаеха за тази стая и това ги караше да заемат най-различни пози, за да привлекат вниманието на господаря си, когато той решава коя да сподели леглото му. Никоя от тях не се сети да каже това на Криста или да я осведоми, че Калим всеки ден я гледа оттам.
— Момичето беше болно — подхвърли небрежно Калим, докато очите му се плъзгаха по стройното бяло тяло, така прелъстително изтегнато пред очите му.
Червената брада присви опасно очи.
— Оставих момичето на твоите грижи, Калим. Как се случи това? Освен че изглежда изтощена, струва ми се и отслабнала. На Абдулла това няма да му хареса. Той плати царски откуп за правото да притежава наложницата на брат си. Какво я мъчи?
— Болест, която всички жени, рано или късно, прихващат — обясни суховато Калим. — Носеше дете.
— Какво? — избухна Червената брада. — Не бива да е бременна! Трябва веднага да направим нещо! Абдулла прати своите еничари с керван, за да я отведат в Константин. Вече са се настанили на лагер край градските врати и чакат да посрещнат новата придобивка на господаря си. Не съм сигурен, че мога да ги забавя. Нито пък искам да си навлека гнева на Абдулла, като му пратя жена, очакваща дете от друг мъж.