— Няма нужда да отлагаш заминаването, Барбароса — бързо отвърна Калим. — Предвиждах какво ще е желанието ти и се погрижих момичето да бъде освободено от бремето си.
— Пометнала е?
Калим кимна.
— Това беше желанието ти, нали? Лекарят каза, че е напълно възстановена и сам можеш да видиш колко добре изглежда.
Странно, отдавна забравено чувство се промъкна в душата на Червената брада, но той бързо го прогони.
— Правилно си постъпил, Калим. Не беше възможно да я оставим в това положение. А тя знае ли?
— Само знае, че е била болна. Селима ми каза, че е учудващо наивна за жена на нейната възраст.
— Много добре — измърмори под нос Червената брада. — Може би ще роди син на Абдулла. Способна е на това, нали? — запита остро пиратът.
— Няма да има трудности със зачеването, а вече показа, че прихваща бързо — увери го Калим. — Моят лекар е един от най-добрите тук и знае какво прави. Без съмнение това момиче ще роди много синове на господаря си.
Червената брада разглеждаше внимателно Криста, очите му се плъзгаха по голото й тяло, търсейки някакви несъвършенства, но не откриха нито едно. Той се наруга, задето не се беше възползвал от удоволствието да я притежава, когато още можеше. Но в момент на необичайна слабост тя бе засегнала една чувствителна струна в огромното му тяло и той се бе поддал. Но това не му попречи да осъществи първоначалните си планове за Криста. Абдулла не само се зарадва, когато научи, че брат му по всяка вероятност е мъртъв и следователно вече не е заплаха за него, но й нямаше търпение да притежава жената, която бе пленила мисълта на брат му.
Червената брада получи щедро възнаграждение заради съпричастността си към смъртта на Ахмед, както и добра сума за момичето. Хората му щяха да бъдат доволни от своя дял, макар че внезапно полученото богатство не намали съжалението му, че се е отказал от удоволствието да притежава тялото й. Сега вече за съжаление, Криста принадлежеше на Абдулла бей и Хаджи, капитанът на еничарите, чакаше край градските порти, приготвил кесия, която да предаде в ръцете на Червената брада, щом получи момичето.
— Селима харесва ли ти? — запита Калим, насочвайки поглед към дребната мургава жена, която излизаше от басейна като същинска богиня.
Откъсвайки нерешително очи от русата красота на Криста, Червената брада обърна пълния си със страст поглед към Селима. Макар и дребна, разкошната й фигура беше почти съвършена. Капчици вода се стичаха от гърдите й, които навярно щяха точно да се вместят в шепите му, а големите им розови зърна стърчаха безсрамно, молейки за внимание. Триъгълникът между краката й беше гладък и обръснат, което накара Червената брада да оближе устни в жадно предусещане.
— Възхитителна е — изрече той искрено. — Ти си щастливец, Калим. Такава жена би се харесала и на самия Аллах.
Калим засия, защото това потвърждаваше славата му на любезен домакин.
— Селима е много веща в изкуството на любовта. Макар да е дребна, размерите й няма да се затруднят с твоите… величествени пропорции. Тя е твоя за тази нощ, за да задоволи и най-малките ти желания. Освен ако, разбира се, не предпочетеш да легнеш с робинята, с Криста. Без съмнение много пъти си й се наслаждавал, преди да ми я доведеш, и би искал още веднъж да бъдеш с нея.
Червената брада изпадна в затруднение. Нямаше намерение да признава пред Калим, че не е спал с Криста, макар че много му се искаше. Нямаше защо да си съсипва репутацията на хладнокръвен покорител на жени, както и на свиреп пират, известен по цялото средиземноморско крайбрежие.
— Ще оставя момичето на Абдулла да го укроти — изръмжа той. — Освен това ми изглежда доста отпаднала, за да задоволи огромните ми нужди. Искам жена, чийто апетит да не е по-малък от моя.
— Значи Селима е жената за тебе — произнесе многозначително Калим. — Ще ти я пратя довечера. Сега ще споделим с теб храната и можеш да ми разкажеш за Абдулла и какво е научил пратеникът ти в Константин. Чува се, че отвъд хълмовете и в пустинята около града има размирици.
— Слугата ми Рамир чул в околните села да говорят за някакъв шейх, когото последователите му наричали Пустинния ястреб. Появил се Аллах знае откъде начело на група жестоки бойци и грабители. Те са туареги, които яздят бързоходни бойни камили, и всички се страхуват от тях. Напоследък нападали само богати кервани, натоварени със стоки за Константин и за двора на Абдулла.
Разговорът им продължи и на вечерята, когато Червената брада започна да разказва на Калим какво е чувал за тайнствения шейх, чиито набези стрували на Абдулла сериозни загуби на стоки и хора. Беят пратил еничарите си да подгонят Пустинния ястреб сред хълмовете и пясъците, но насреща им излезли противници, достойни да застанат срещу цяла армия. Туарегите били най-войнствените номади в цяла Сахара, години наред държани в покорство от бащата на Абдулла — Халид ибн Селим, с когото свирепите конници сключили примирие и когото много уважавали. Но след смъртта на Халид и последвалия преврат неписаният договор бил нарушен. В последния месец керваните на Абдулла вече ставали обект на чести нападения.