— Твоят човек видял ли е този шейх? — запита Калим. — Толкова ли е свиреп, както разправят?
— Рамир видял отдалече туарегите да стоят на гребена на един хълм и да наблюдават кервана, в който той пътувал, но те не нападнали… без съмнение, са знаели, че керванът не е богат.
— А видял ли е водача им? — запита отново Калим.
— Не — отвърна замислено Червената брада, — макар да ми каза, че един мъж стоял отделно от другите. Лицето му било забулено в тъмносин туарегски шарф и яздел див арабски жребец. Не носел черната дреха на туарегите, а снежнобяла, която се веела на вятъра. И изчезнал незабелязано, както се появил, заедно с хората си, така каза Рамир. Иска ми се да бях там да го видя.
Калим изсумтя, със сигурност не искаше да има нищо общо с този Пустинен ястреб, нито с туарегите. Тези кръвожадни пустинни ездачи разрушаваха цели селища в оазисите, яхнали своите бойни камили — мехари. Изкусни в преследването, извънредно жестоки, те тероризираха пустинните градове и керваните, всяваха ужас със своите двуостри саби и с ненадминатото си бойно изкуство.
След вечерята Калим и Червената брада се насладиха на танците на шест прекрасни момичета, облечени в прозрачни воали, които почти не скриваха забележителните им прелести. Когато танците стигнаха края си и момичетата захвърлиха воалите, разкривайки блесналите си от пот тела, Червената брада беше напълно готов за Селима.
Още когато се събуди, Криста разбра, че денят ще е по-различен от другите. Ужасно предчувствие полази по гърба й и я изпълни с неизразим страх. Не можеше да е болестта й, защото вече не чувстваше никакви пристъпи на това странно неразположение. Явно болестта нямаше да има трайни последици, реши тя с облекчение.
Селима дойде при нея много по-късно сутринта, със замъглен и мечтателен поглед. Криста се запита дали Калим не я е повикал в леглото си снощи и дали не я е изморил с любовните си излияния. Пълните устни на Селима бяха подути, стройното й тяло се движеше с нарочна бавност, издаваща сексуално задоволство. Но каквото и да беше преживяла през нощта, тя не каза нищо на Криста, когато двете седнаха да обядват.
— Трябва да се явиш пред Калим — каза Селима, когато седна на възглавницата до Криста.
— Ка… какво иска той?
— Барбароса се е върнал — изрече тайнствено арабката.
След като довърши яденето, което се състоеше от козе сирене, фурми и питки, направени от лепкаво бадемово тесто, Криста бе надлежно вчесана и преоблечена от слугините на Калим. Панталоните й бяха ушити от прекрасна тюркоазеносиня прозрачна коприна. Късо елече от същия плат, бродирано със злато, едва покриваше гърдите й. Не й сложиха украшения, защото красотата й нямаше нужда от изкуствено подсилване. Едва след като Селима, Джейд, Беба и Алита я огледаха критично отвсякъде, слугините я отведоха при Калим и Червената брада.
Красотата на Криста отново покори Червената брада. Дългата й сребриста коса, свободно пусната, се спускаше около стройното и тяло като облак, а дрехите й бяха достатъчно предизвикателни, обгръщайки с тайнственост това, което едва прикриваха.
— Как се чувстваше в мое отсъствие, момиче? — запита Червената брада с дрезгав от желание глас.
Започваше да проклина деня, когато бе срещнал тази среброкоса вещица.
— Достатъчно добре — отговори Криста не особено любезно. — Съобщи ли на баща ми? Кога мога да тръгна?
— Много добре знаеш, че нямах никакво намерение да вземам някакъв мизерен откуп от семейството ти — изръмжа заплашително Червената брада. — Нито пък ще те изкарам за продан на робския пазар. Сключих сделка с Абдулла бей и той… нямаше търпение да те прибере в харема си, след като моят пратеник му описа красотата и интелигентността ти. Без да се споменава, че Ахмед много те ценеше. Явно си събудила любопитството на Абдулла, защото той няма да позволи да станеш притежание на друг.
— Ти си копеле, Червена брада! — извика Криста, шокирайки Калим.
Червената брада се изсмя гръмогласно.