— Ти наистина си съкровище, Криста. Кълна се, много се изкушавам да те задържа за себе си. Но за твое щастие алчността ми е по-голяма от страстта. Абдулла се раздели с цяло съкровище, за да бъдеш негова.
— Върви по дяволите! — изсъска тя. — Уверявам те, Абдулла никога няма да ме докосне!
— Търпелив човек си — забеляза Калим с възхищение. — Тази жена има нужда от усмиряване. Да повикам ли моя Абдул за една бастонада? Абдулла сигурно ще ти бъде благодарен за това. Не мога да си го представя как ще позволи да му се говори с такова неуважение.
Червената брада изгледа Криста, възхищавайки се на силния й дух, но знаеше, че не бива да допуска подобно неподчинение, особено за да не се изложи в очите на домакина си. За ужас на Криста той кимна утвърдително, съгласявайки се с потресаващото предложение на Калим. След няколко минути Абдул, слугата на Калим, се върна с една къса дървена пръчка, която подаде на Червената брада.
— Легни на пода, момиче — заповяда пиратът.
Когато Криста не се подчини, той я сграбчи и грубо я бутна по лице върху възглавниците. Кимна на Абдул, той хвана глезените й и вдигна стъпалата й нагоре. Понеже Криста се дърпаше, Калим се приближи и седна на кръста й, за да я задържи на място.
— Хайде, приятелю великане — усмихна се Калим, — но не се увличай. Абдулла бей ще очаква тя да е в добро състояние. Пет удара забележимо ще намалят непокорството й.
Червената брада погледна към Криста и разбра, че няма сърце да обезобрази красивата й кожа, нито дори стъпалата й. Някъде в тъмните дебри на душата му се криеха нежни чувства към красивата руса девойка и за него не беше никакво удоволствие да я наказва така жестоко. Ако трябваше, щеше да намери друг начин да я опитоми, но не и с бастонадата.
— Пусни я да стане — каза той, изненадвайки Кадим. — Няма нужда от повече наказание. Вярвам, че се е поучила. А ти помни — изрева пиратът, обръщайки се към Криста, — това тук не е Англия. Жените в тази част на света са само играчки и животът и смъртта им са в ръцете на техните господари. Използвай силите си, за да се харесаш на Абдулла, освен ако не искаш да те хвърлят от градските стени. Чувал съм, че беят е жесток и трудно му се угажда. Сега се приготви за тръгване утре призори. Абдулла прати придружители да те заведат до Константин. Чакат пред градските порти.
Вбесена и кипяща от негодувание, Криста бе принудена да се подчини и излезе от стаята с цялото достойнство, което й бе останало.
— Ти си щастлива — каза й Селима. — Барбароса сигурно има слабост към тебе.
— Той е чудовище! — изсъска Криста през зъби. — Цялата тази страна е едно отвратително място. Искам при семейството си.
— Трябва да забравиш предишния си живот — посъветва я Селима. — Иначе няма да оцелееш. Ще направиш добре, ако се харесаш на Абдулла бей. Голяма чест е да бъдеш избрана за харема на такъв велик мъж.
— Абдулла не е по-добър от Барбароса. Той е жесток, накара да убият майката на Ахмед, защото тя стоеше на пътя му. Ахмед е истинският владетел на Константин.
Селима сви рамене.
— Не знам нищо за тези неща. Знам само това, което става тук, между тези стени.
Удивена от невежеството на Селима, Криста не отговори, осъзнавайки, че тази жена живее съвсем уединено, изцяло на разположение на своя господар. А ако получеше възможност, Криста никога нямаше да стане част от харема на Абдулла. С божията воля щеше да избяга още преди да стигне до Константин. Един ден, закле се тя тържествено, Червената брада ще си плати за всичко, което й беше сторил.
На следващата сутрин Криста не протестира, когато я облякоха в розова копринена джелаба с качулка, закриха лицето й с хайк и я увиха в тъмен яшмак. Имаше време само за кратко сбогуване със Селима, Джейд, Беба и Алита, а после я поведоха към мястото, където чакаше Червената брада, нетърпелив да се освободи от нея. Престоят на сушата решително не му се отразяваше добре.
Поведоха Криста по една от двете главни улици на стария град, които образуваха триъгълник с казбата. Тънките минарета и кулите на укрепленията се очертаваха ясно на фона на синьото небе. Трудно беше да се върви пеша по тясната улица, но друг начин за придвижване из града нямаше. Съпровождана от Червената брада и четирима свирепи на вид пирати, Криста мина през южната порта, незабелязана сред тълпата движещи се във всички посоки хора.
Първото нещо, което забеляза, беше група малки черни палатки, издигнати точно оттатък портата, и мъже в бели дрехи, които прибираха палатките и ги товареха на гърбовете на яки магарета и важни, преживящи камили. Най-малко двадесет еничари наблюдаваха товаренето. Един войник забеляза приближаването им, веднага се отдели от останалите и ги причака.