— Това ли е жената? — запита той на арабски, когато групата се приближи.
Криста вече разбираше достатъчно езика и можеше без затруднения да следи разговора.
— Да — отвърна Червената брада и избута Криста напред. — Това е християнската робиня Криста, която трябва да бъде отведена в Константин, капитан Хаджи. Погрижи се да пристигне здрава и читава, иначе Абдулла бей ще ти вземе главата.
— Не се съмнявам, че човек би могъл да постигне райско блаженство между белите й бедра — отбеляза Хаджи със сластолюбива усмивка, — но аз твърде много ценя кожата си, за да се осмеля да оскърбя Абдулла. Ще се погрижа косъм да не падне от главата на тази жена, Барбароса. Моят господар ми нареди да ти дам това.
Той измъкна изпод наметалото си една тежка кесия, която звънна с примамлив звук.
Правейки се, че не разбира нито думичка, Криста държеше очите си сведени към праха под краката си, докато Червената брада отвори кесията и провери грижливо съдържанието й, след което кимна доволно, стегна вървите и я пъхна в колана си. От разговора на двамата мъже тя разбра, че трябва да бъде опазена от желанията на мъжете, докато не стигне в Константин, в двореца на Абдулла. Това донякъде я успокои. Тогава разбра, че капитан Хаджи си е тръгнал и тя е останала сама с Червената брада.
— Е, момиче, сбогуваме се. Ако си умна, ще хвърлиш всичките си сили да направиш Абдулла щастлив. Ако не се бях размекнал за първи път в живота си, щях сам да те опитам. Никога няма да разбера какво съм пропуснал, защото сега принадлежиш на Абдулла.
— Никога! — заяви решително Криста. — Нямам намерение да стана робиня на Абдулла или негова наложница.
Червената брада се усмихна замечтано.
— Ах, момиче, с тебе човек никога не скучае. Да не мислиш да избягаш в пустинята? Ако стихиите не те убият, ще попаднеш на някое пустинно племе, което ще те накара да съжаляваш за нежните ласки на Абдулла.
— Ще рискувам — вирна глава Криста.
Червената брада се накани да отговори, но в този момент Хаджи се върна с думите:
— Готови сме за тръгване, Барбароса.
Пиратът кимна.
— Пази я добре, Хаджи, момичето мисли да избяга от съдбата си.
Криста без затруднение разбра бързо разменените думи на арабски и благослови Селима, задето така търпеливо я бе учила на езика.
— Ще я пазя с цената на живота си — отвърна Хаджи и направи дълбоко, почтително темане.
После хвана Криста за ръката и буквално я повлече към групата камили, преживящи наблизо. Един слуга накара една извънредно грозна камила да коленичи, докато Хаджи почти насила избута Криста да се качи в странната люлка, кацнала на гърбицата на камилата.
Тя огледа с подозрение издутата ивичеста палатка, наречена басураб, закрепена несигурно на гърба на животното. Знаеше, че е предназначена изключително за пътуващите жени, но никога не беше се качвала в подобно нещо. Палатката щеше да я пази от палещите лъчи на слънцето, но й изглеждаше задушна и неудобна. Въпреки неуверените си протести скоро тя се намери седнала на тръстиковата седалка в палатката и се вкопчи в нея с всички сили, когато камилата се заизправя със силно клатушкане. Когато тръгнаха, страничното люлеене й напомняше на движението на кораб в бурно море. От време на време успяваше да надникне през една цепнатина в палатката, за да вижда преминаващия наоколо пейзаж.
Близо две седмици пътуваха на юг през сурови планини, плодородни равнини, множество потоци и гъсти гори от борове и хвойна. През нощта мъжете издигаха набързо палатка, която да й служи като подслон. Криста с учудване научи от разговорите на еничарите, че околните планини са пълни с лъвове, пантери и глигани.
Първата вечер една стара жена влезе в палатката й с поднос, пълен с фурми, маслини, сирене, козе мляко и пресни плодове, а в следващите вечери й носеше понякога парче печено агнешко. Криста не само се учуди, че вижда друга жена да пътува с кервана, но се и стресна, когато жената й проговори на английски. Като се вгледа по-отблизо в нея, тя установи, че макар кожата й да беше покафеняла и набръчкана от слънцето, жената имаше живи сини очи и неарабски черти.
— Аз съм Ленор — каза жената, оставяйки подноса с храната пред Криста. — Абдулла ме прати да се грижа за нуждите ти.
— Ти говориш английски! — ахна Криста развълнувано. — Колко хубаво. Не си арабка — добави тя многозначително.
— Бях англичанка — призна Ленор, нареждайки храната пред Криста. — Бях пленница, не като тебе.
— Ако си родена англичанка, нищо не се е променило — каза Криста, озадачена от странните думи на Ленор. — Ти още си англичанка.