— Отдавна приех исляма. Аллах е моят бог. Не бях красива като тебе, господарке, дори когато бях млада. Направих каквото трябва, за да оцелея. Старият бей ме купи за компаньонка на любимата си наложница. Живеех добре, докато те бяха живи, но сега принадлежа на Абдулла и нещата се промениха. — Тя внезапно смени темата. — Преди да навлезем в пустинята, има много вода за къпане. Искаш ли да се изкъпеш?
— О, да — възкликна радостно Криста. — Много хубаво ще бъде. — Тя загледа старата жена и когато се реши, след няколко минути я запита: — Опитвала ли си се да избягаш, Ленор?
Ленор обърна стреснато поглед към Криста.
— Да избягам? Къде да отида? И за какво? Не, господарке, поне при Абдулла знам какво да очаквам.
— Моля те, наричай ме Криста — настоя младата жена, защото Ленор много и напомняше на Марла, която бе принудена да изостави на борда на „Бон ами“.
Криста не продължи разговора за бягство с явно наплашената Ленор, но това не излизаше от ума й. Когато дойдеше подходящият момент, тя щеше да поиска помощта на старата жена и да намери как да стигне при родителите си.
Дните минаваха един след друг, плашещо еднообразни и скучни. От време на време пътят беше труден, особено когато минаваха през района, наричан Тел, арабската дума за „хълм“. Тя често забелязваше скитащи номадски племена, населяващи областта, които следваха кервана и нощуваха в гурби — временни постройки от клони и глина.
Криста знаеше, че дни наред вече пътуват на запад, защото теренът много приличаше на този в Алжир — планини, високи три-четири хиляди фута, плодородни долини и реки. В края на втората седмица навлязоха в прашна равнина, цялата в ниви и маслинови горички и обградена от гористи хълмове. Оживлението сред слугите и еничарите растеше, а сърцето на Криста се свиваше, защото разбра, че краят на пътуването наближава. Тази нощ Ленор потвърди подозренията й.
Дотук Криста нямаше възможност да избяга. Верен на думата си, капитан Хаджи се бе проявил като истинско куче пазач, всяка нощ поставяше стражи пред палатката й. Тъй като знаеше каква ужасна съдба я очаква, щом стигне в Константин, Криста реши, че не може повече да чака и трябва да избяга. Изоставяйки всякаква предпазливост, тя колебливо се довери на Ленор.
— Не е възможно! — ахна старата жена, когато Криста сподели с нея намеренията си.
— Възможно е, ако ми помогнеш — замоли я отчаяно Криста. — Можем да заминем заедно. Не си ли искала да бъдеш свободна?
— Свободна? — повтори отсъстващо Ленор. — Аз… но това беше толкова отдавна. — Настъпи дълго мълчание, Криста остави идеята за бягство да покълне в ума на Ленор. Но когато старата жена проговори, думите й не само я шокираха, но и я разочароваха. — Не, свободата е само състояние на духа. Жената никога не е свободна.
— А семейството ти? Нямаш ли си никого, който да се зарадва, като те види отново?
— Нямам — отвърна Ленор. — Бях прислужничка, пътувах с господарката си към Сицилия и тогава ни хванаха пирати. Семейството ми умря преди много години в една епидемия. Само аз оцелях. Не, господарке, нямам нищо и никого, при когото да се върна.
— Тогава ще дойдеш с мене в моя дом — настоя Криста.
Ленор отново поклати глава, обърквайки Криста.
— Колко време мислиш, че ще издържим сами в тези планини? Освен това, капитан Хаджи няма да бъде толкова небрежен и да ти позволи да избягаш. Това може да означава неговата смърт… и моята.
— Моля те, Ленор, помогни ми. Можеш да ходиш свободно насам-натам. Двете сигурно ще измислим нещо. Можем да идем в Тунис, където робството е обявено извън закона. Моето семейство живее там и с радост ще те приеме.
— Съжалявам, господарке, твърде стара съм, за да променям живота си.
— Поне ми помогни, ако не искаш да дойдеш с мене.
— Знаеш ли какво ще стане, ако се върнем в Константин без тебе? — изрече с твърд глас Ленор.
Криста поклати глава. Нищо в тази жестока страна не можеше да я изненада.
— Капитан Хаджи и еничарите ще бъдат ужасно измъчвани и после наказани със смърт. Главите им ще бъдат набити на колове и оставени на градските стени. И аз — изрече тя с притихнал дрезгав шепот — ще изтърпя същото сурово наказание. Когато те хванат, а това със сигурност ще стане, много пъти ще пожелаеш да си мъртва.
Изричайки това ужасяващо пророчество, старата жена излезе и остави Криста да размишлява над думите й.
8
След като изкара една безсънна нощ, през която ту плачеше, ту негодуваше срещу бога, който я бе изоставил, Криста стигна до неизбежното заключение, че не може да вземе на съвестта си изтезаването и усмъртяването на толкова много хора, особено на невинни като Ленор, която вече е преживяла толкова много ужаси и неправди. Щом трябваше да се изправи лице в лице с Абдулла, щеше да го стори смело и уверено. Но когато се озовеше в харема му, щеше неуморно да търси начин да избяга, без да причинява смъртта на невинни жертви.