Зората се надигаше иззад хълмовете, розово-лилави ивици светлина багреха небето на изток, когато черният като въглен кон, който носеше на гърба си облечения в бяло шейх, стигна до тях. Той бе скрит изцяло от облеклото си, виждаха се само очите, които държеше прикрити зад дълги, тъмни мигли; когато посегна към нея, Криста трепна уплашено. Озова се в ръцете му, настанена на седлото пред него, усещайки с неясен смут твърдите очертания на тялото му и собствената си почти пълна голота. Последното затруднение бе преодоляно, когато другият мъж препусна към палатката й и след малко се върна с яшмака й, който тя надяна с въздишка на облекчение и благодарствено кимване, макар и с неохота.
Властният шейх обърна коня си и го подкара в галоп. Капитанът му извика някаква заповед и боят веднага спря; конниците се прегрупираха, събраха убитите и ранените и препуснаха подир водача си, а виковете им, от които кръвта се смръзваше във вените, предизвикаха студени тръпки по гърба на Криста. Когато стигнаха края на лагера, няколко мъже се откъснаха от групата и подкараха пред себе си тежко натоварените камили на Абдулла. Страшилищата на пустинята нанесоха поредния удар.
След два дни оцелелите стигнаха Константин с вести, от които Абдулла изпадна в бяс. Той научи, че не само е било откраднато най-новото попълнение в харема му, но се е лишил и от безценни товари сребро и злато. Веднага издаде заповед остатъците от армията му да намерят и унищожат Пустинния ястреб и да му върнат откраднатите богатства. Разяреният бей даде съвсем ясно да се разбере, че не бива да се връщат без най-новата му наложница, защото неуспехът им ще бъде наказан със смърт.
Дълги дни и безкрайни нощи Криста не усещаше нищо друго освен натъртеното си тяло и непоносимата болка между бедрата, причинена от безкрайните часове, прекарани на седлото. Скоро след като напуснаха лагера, й дадоха отделен кон, но юздите му бяха в желязната ръка на бандитския водач. Не я сложиха в палатка, в каквато бе настанена, докато пътуваше с кервана. Вместо това яздеше по мъжки, а яшмакът се развяваше около голите й крака. Криста знаеше, че оцелява само благодарение на нередовните спирания за един-два часа сън. Хранеха се, без да слизат от конете, и пиеха вода от кожени мехове, окачени на дъгите на седлата.
За нейно огромно съжаление никой не отговори на въпросите и молбите й. Нито вождът, нито капитанът му й обръщаха внимание. Дори шейхът да имаше име, Криста така и не го чу, защото хората му говореха за него като за „великия шейх“. Тя забеляза, че капитанът го наричаше „принц“, явно само в знак на почит, защото този войнствен пустинен конник с нищо не напомняше на кралска особа.
На петия ден, движейки се неотклонно на юг, излязоха от Тел и стигнаха бариерата на Атласките планини, обширни плата, които осигуряваха пасища за номадските племена. Често срещаха по пътя си тъмнооки бедуински девойки с техните малки стада овце, пасящи по близките склонове. Оттатък платата лежеше огромната Сахара; дори само името й накара Криста да потръпне от страх.
За първи път, откакто я отвлякоха от кервана на Абдулла, туарегите срещнаха друго племе пустинни номади — слаби, с ястребови носове, с лица, увити в сини кърпи, за да се пазят от задушаващия прах. Яхнали бързи камили, те караха пред себе си стадо животни, предназначени за пазара в някой по-голям град, може би Константин или Алжир.
Шейхът препусна напред, за да поговори с тях, но туарегите явно не бяха войнствено настроени, защото след кратък разговор им позволиха да минат необезпокоявани заедно със стадата си. Нима Пустинният ястреб нападаше само керваните на богатите, запита се Криста, докато наблюдаваше как номадите изчезват в облак прах.
Един ден изведнъж пристигнаха край огромен оазис и това предизвика невероятно вълнение сред ездачите. Криста бе видяла отдалече високите палми, финиковите дървета, зелените хълмове, но помисли, че е мираж, за който бе слушала много, но никога не беше зървала такова нещо. Сега видя, че оазисът е съвсем истински и много голям, напояван от река, която извираше някъде изпод пясъците и протичаше в средата на оазиса, преди отново да изчезне.
— Това е Бискра. — Докато Криста наблюдаваше приятната гледка, капитанът се приближи към нея и заговори на неправилен английски. — Оттатък Бискра се простира великата Сахара. — Това беше най-многословното обръщение към нея от пет дни насам. — Ще се настаним на лагер тук и ще си починем.