Той пришпори коня си и се присъедини към своя вожд, тайнствения мъж, облечен в бяло, чийто замислен поглед се бе спирал върху нея по-често, отколкото би й се искало.
Защо никога не говореше с нея, запита се Криста леко изплашена. Какво смята да прави с нея? Досега не бе направил нищо, с което да й навреди, но докога ще трае това положение? Да не би да смята да я държи за откуп? Не можеше да разбере нищо, но инстинктивно усещаше, че страховитото му присъствие не е заплаха за нея. Никой от свирепите конници не се бе отнесъл зле с нея, не й бе направил нищо лошо. Фактически, както й се струваше, шейхът и неговите хора съществуваха само за да я покровителстват.
Препуснаха към Бискра, но с доста по-спокоен ход. Сега Криста можеше да разгледа местните къщи от кафява глина, с дебели стени и плоски покриви. В края на оазиса се виждаха черните палатки на лагеруващите там номади. Тя се учуди, когато шейхът и войниците му не влязоха в града, а се присъединиха към тези номади, разположили се извън портите. Помогнаха й да слезе от коня и я отведоха да си почине под една палма, а конниците се заеха да издигат шатри, за пръв път, откакто напуснаха лагера на Абдулла.
Криста се отпусна под дървото и почти веднага се унесе в сън, защото вече няколко дни бе лишена от това насъщно удоволствие. Тялото й се отпусна изтощено, напълно лишено от всякаква воля и енергия. Чувстваше се мръсна, косата й бе набита с прах и висеше на мазни кичури по гърба й, финият пясък, проникнал под дрехите, дразнеше нежната й кожа, устата й беше суха като самата Сахара. Но тя заспа, без да усеща присъствието на двамата мъже, застанали край нея.
— Грешка беше да я довеждаме тук — осмели се капитанът да упрекне вожда си. — Пътят е труден, тя не е привикнала на суровите условия в страната ни.
В думите му се усещаше съчувствие.
— Какво очакваш от мене, Омар? — Облеченият в бяло вожд сви рамене. — Не можех да позволя на Абдулла да сложи ръка върху нея. И без това е изтърпяла какви ли не унижения от Барбароса, но Абдулла е такова изпитание, на каквото не бих искал никога да я подложа. Слава на Аллаха, че моят агент в Константин узна за Криста и можах да се намеся навреме.
— Можеше да й осигуриш охрана до Тунис — възрази Омар с неодобрителен тон. — Семейството й щеше да я посрещне с отворени обятия. Твърде опасно е за малката тук, принце.
— Все още аз вземам решенията, Омар — отвърна принцът с упорито изражение. — А и на кого освен на тебе мога да се доверя, за да я отведеш при семейството й? И двамата знаем, че имам нужда от тебе тук. Не, Омар, Криста остава. Отнеси я в шатрата ми, когато бъде готова, и сложи отпред стража, за да не й се случи нищо лошо.
Повелителният му тон не оставяше на Омар друг избор, освен да се подчини.
Криста се събуди полека от призивите на мюезина за вечерната молитва. Лежеше и слушаше, не й се искаше да помръдне. За първи път от дни насам се чувстваше отпочинала и се почуди кой ли я е отнесъл от мястото й под палмата — тайнственият шейх или капитанът му? Потръпна, спомняйки си за облечения в бяло мъж със замисления поглед, скрит от гъстите мигли, за да не издава чувствата му. Как ли изглежда, запита се тя. Прилича ли на Марк, нейния красив принц? Или чертите му са жестоки? А може би е обезобразен? Беше така потънала в размишленията си, че не забеляза стройната забулена фигура, която влезе в шатрата и полека се приближи към леглото от възглавници и агнешки кожи.
— Събуди се, господарке — подкани я нежен женски глас и някой я разтърси за рамото.
Думите бяха изречени на арабски, затова, без да мисли, Криста отговори по съшия начин, още зареяна в света на сънищата:
— Елши! Върви си!
— Ти говориш арабски, господарке — отбеляза нежният глас. — Трябва да се събудиш. Нашият господар иска да станеш.
Господар?
— Кой е този господар, за когото говориш? — запита Криста и се надигна.
Понеже вече се беше издала, че говори арабски, вече нямаше нужда да се преструва.
— Великият шейх, разбира се — осведоми я със сериозен тон момичето. — Ставай, господарке. Спа цялата нощ, а сега пак е нощ. Господарят казва, че трябва да се изкъпеш и да се нахраниш, преди да дойде при тебе. Но не мога да разбера защо предпочита такова мършаво същество като тебе, когато може да има жена, обучена от рождение как да доставя удоволствие на мъжете.
Криста се вгледа замаяно в жената, която се бе втренчила в нея, сложила ръце на широките си хълбоци, с красиво лице, по което се четеше недоволство. Не, жена не беше точната дума, разбра Криста. По-скоро дете, защото макар да беше доста надарена, тя едва ли имаше повече от четиринадесет-петнадесет години. Пълните й червени устни се свиха, докато разглеждаше без свян измършавялата фигура на Криста с едва скривано пренебрежение. Съдейки по светло мургавата кожа и червеникавата коса на момичето, Криста предположи, че е берберка. Каква беше на шейха? Някоя от жените му? Тази мисъл не я успокояваше.