— О, моля те — изрече тя задъхано, не знаеше дали го моли да я остави или да й даде облекчението, което търсеше.
Той обаче не спря, езикът му раздели нежните гънки и започна лакомо да облизва чувствителната пъпка на нейната женственост, преди да се пъхне в ароматната й влага. Задържайки на място извиващите се хълбоци на Криста, той я поглъщаше лакомо, а нейните викове на наслада будеха у него отчаяната жажда, която се бе трупала седмици наред.
Хвърлена в бездната на толкова интензивно удоволствие, че усещаше как разумът я напуска, тя отчаяно се вкопчи в мъжа и в миг на екстаз дръпна покриващия лицето му шал. Търсещите му устни и език я възнасяха все по-високо, докато изведнъж викът на кулминацията й се разнесе несдържан от нищо и породи многозначителни усмивки по лицата на онези, които се намираха достатъчно близо до шатрата й.
Силни тръпки разтърсваха Криста, докато тялото й продължаваше да изригва вълна след вълна от нечувано блаженство. Той я прегръщаше и й шепнеше нещо, което слухът й едва осъзнаваше, докато лека-полека тя се успокои, а после се отдръпна. Криста протестира едва чуто, но долови шум на коприна и той отново се присъедини към нея, и чувствителната й кожа настръхна еротично от допира на твърдите косми по голото му тяло. Тогава той отново започна бавно да я възбужда по изкусния начин, който вече й бе демонстрирал, като нарочно сдържаше страстта си, докато тя не започна да реагира. Извивайки безумно хълбоците си под него, Криста посегна и го обхвана; огромният му член пулсираше с дива сила под пръстите й, толкова мощен, толкова гладък, като обвит в коприна, помисли тя, когато той изпъшка в екстаз с пресипнал глас.
— Изкусителка — прошепна той. — Съблазнителка.
Ръцете му обхванаха венериния й хълм, а пръстите се пъхнаха повелително в нежната цепнатина, която копнееше да обладае, в която мечтаеше да се зарови цял, толкова надълбоко, че да стане част от нея. Криста не можеше повече да понася това мъчение, независимо колко сладко беше, и тя го поведе към кадифената порта на насладата. От гърлото му се изтръгна примирен стон, той плени устните й и изведнъж промени взаимното им разположение. Вдигайки я без усилие над себе си, той легна по гръб и я спусна върху огромната си ерекция, прониквайки бързо и сигурно в нея. Обгръщайки с бедра стройните му хълбоци, тя започна да отвръща на силните му тласъци с ритмично люлеене, овладя ритъма и му го предаде с нежна настоятелност.
Криста чувстваше как напрежението се увеличава, докато тя диктуваше ритъма на любенето им. Чуваше пъшкането му и знаеше, че той наближава мига, от който няма връщане назад.
Накъсаното й дишане бе в ритъм с неговото, стон за стон. И като свещ, която се самоизгаря, тя избухна в пламък, излизайки от контрол, и полетя по огнена пътека към небето, разпадайки се на безброй парченца. Уверен в блаженството на Криста, той отпусна юздите на собствената си страст и силата на кулминацията му едва не го разкъса.
Спускайки се бавно от неземните простори, където пребивават само любовниците, Криста се вкопчи отчаяно в силните ръце, които я прегръщаха, учудвайки се на реакцията си спрямо един напълно непознат мъж. Вълна от съжаление обля сърцето й, тя съзнаваше, че предава Марк, но се учудваше защо й се струва толкова редно да бъде любена от този мъж. Затвори очи, усещайки как се унася в блаженство, каквото не бе изпитвала от онези вълшебни нощи на борда на „Бон ами“, когато Марк се любеше с нея.
Гласът на Марк долетя през мрачините на крилата на съня, същия дълбок глас с лека насмешка, която тя така бе обикнала:
— Не ти ли казах, че ще се срещнем отново, сладка моя сирена? Можеш ли да отречеш, че има съдба, когато сме обречени да се обичаме?
Въобразяваше си ли в своето отчаяние, че чува гласа на Марк, или пустинният шейх произнасяше тези думи? Сънят я овладя дълго преди да осъзнае отговора.
9
Прашната слънчева светлина, струяща в горещи, разтопени златни лъчи през отвора на шатрата, погали лицето на Криста като нежен шепот и я накара да се събуди. Тя остана неподвижна за миг, припомняйки си всяка подробност от това, което се бе случило предната нощ. Беше се отдала свободно и без задръжки на своя похитител, Пустинния ястреб, без да изпита нито срам, нито угризения. Каква жена беше тя? Обичаше Марк с цялото си сърце, но реагираше като лека жена на ласките на тайнствения непознат, който можеше да е какъв ли не. Най-вероятно беше разбойник и убиец, ако се съди по това, което бе видяла, и по чутото за него. Беше вожд на диво пустинно племе, което изпитваше огромно удоволствие да плячкосва и да убива.
Криста изведнъж осъзна присъствието на една фигура, застанала на входа на палатката.