— Ще спазваш заповедите ми, Елиса, и ще се отнасяш към тази жена с уважението, което заслужава. Баща ти настоява, че трябва да бъдеш наказана, за да ти даде урок, и аз съм склонен да се съглася.
— Бастонада ли, принце? — подсказа Омар.
— Не, татко, не това! Ще се поправя — извика Елиса, а в гласа й се долавяше нескриван страх.
— Двадесет удара — продължи Омар, като посегна под дрехата си, за да извади късата дебела пръчка, която носеше окачена на колана си.
Шейхът погледна учудено Омар и реши, че е доста строг родител. Макар че Елиса беше станала доста непокорна напоследък и заслужаваше наказание, Омар беше твърде суров с нея. Стройното й красиво тяло може би говореше друго, но за шейха тя си беше дете на петнадесет години.
Той отвори уста да възрази, но преди да успее да изкаже мнението си, Елиса започна да пищи, сигурна, че ще получи двадесетте удара. Реагирайки инстинктивно, Криста се уви с копринената завивка и се хвърли в краката на шейха с умолителен вик:
— Не! Моля ви! За бога, моля ви да размислите. Тя е още дете.
Въпреки че Криста се застъпи за нея, Елиса не преставаше да изпитва ожесточена ревност. Нито искаше, нито имаше нужда някаква чуждестранна курва да се застъпва за нея. Тъкмо щеше да изригне тези обидни думи, когато видът на пръчката, която баща и държеше в силната си ръка, я накара да размисли. Знаеше, че няма да издържи двадесет удара от този ужасен инструмент.
— Прости ми, господарке — изхлипа тя на пресекулки. — Не исках да те обидя. С радост ще ти служа.
Макар че думите се лееха гладко от устата й, тя не мислеше това. Дълбоко в сърцето си искаше да отърве своя господар от тази среброкоса чуждестранна курва. Следващия път щеше повече да внимава.
Усмихвайки се едва-едва с ъгъла на устата, шейхът даде знак на Омар да върне пръчката на мястото й.
— Можеш да благодариш на господарката си, че те спаси — изрече той строго. — Сега върви да донесеш храна. Сигурен съм, че тя е гладна.
В гласа му се долавяше насмешка и Криста почервеня като роза, усещайки, че има основателна причина да е гладна. Елиса побърза да излезе от шатрата, след като се поклони на господаря си. Когато младото момиче излезе, той протегна ръце към Криста и я изправи. Обърна се, за да освободи Омар, но огромният мъж вече бе напуснал незабелязано палатката.
За първи път, откакто го бе срещнала, той я погледна, без да прикрива очите си, изложил като на длан душата си пред нея. Зелени! Ясният, блестящ зелен цвят на изумруда. Същият цвят като на…
— Марк!
Това име изникна така спонтанно в мислите й, че тя не успя да осъзнае, че го е изрекла на глас. Но никога в живота си не се бе усещала по-сигурна в нещо. Би познала тези очи навсякъде.
Той беше жив! Не само жив, но и така красиво и нежно се бе любил снощи с нея!
Преди шейхът да успее да отговори на внезапното прозрение на Криста, Елиса се върна с поднос, натоварен с храна, свела благоприлично очи. Но отвътре кипеше от гняв. Твърде ясно беше, че нейният господар много държи на тази чужденка. В началото се бе надявала, че Криста ще бъде само мимолетно увлечение, че той ще се възползва от нея и скоро ще я захвърли, но сега разбра колко много се е лъгала.
Ръцете на шейха пуснаха раменете на Криста.
— Нахрани се и се изкъпи — каза той, снишил глас до интимен шепот. — По-късно ще поговорим.
После излезе безмълвно през тесния отвор на палатката.
Криста се наслади на вкусното ядене, поднесено от нацупената Елиса. То се състоеше от кускус, агнешко, пълнено с бадеми и стафиди, сладки питки от лепкаво бадемово тесто, различни пресни плодове, включително портокали, праскови, фурми и кокосов орех, и сладка плодова напитка. Тя се нахвърли лакомо на храната и изяде всичко, докато Елиса се суетеше, приготвяйки банята й.
Макар че тялото й бе заето с всекидневните грижи по яденето и къпането, умът на Криста работеше на пълни обороти! Марк беше жив! Беше се появил, когато тя вече мислеше, че всичко е загубено, и буквално я бе измъкнал от ноктите на Абдулла. Никога повече нямаше да се усъмни в любовта му към нея. Сега, когато я бе намерил, тя беше сигурна, че двамата ще се върнат в Англия заедно, след като спрат в Тунис, за да уверят семейството й, че е жива и здрава. Щяха да напуснат тази ужасна страна, където жените бяха безпомощни играчки, а мъжете — техни жестоки господари.
Марк влезе в шатрата, докато Криста се изтягаше лениво във ваната, и се усмихна широко, когато Елиса започна да я търка с насапунисаната гъба по-силно, отколкото беше необходимо. Криста беше затворила очи, затова не видя, когато той взе мълчаливо гъбата от ръцете на Елиса и с късо кимване й даде знак да излезе. И двамата не забелязаха мрачния навъсен поглед, който им отправи Елиса.