— Марк, аз…
— Не, не Марк — поправи я той нежно. — Аз съм шейх Ахмед. Може вече да не съм принц, но все още съм великият шейх на туарегите, които винаги са били лоялни към мене. С тяхна помощ може би един ден ще управлявам Константин.
— Ахмед, много съжалявам, че животът ти така се обърка — изрече сериозно Криста.
— Аз съм онзи, който трябва да понесе тежкото бреме на тъгата, любов моя — отвърна Ахмед с глас, в който се долавяше угризение. — Аз не можах да те защитя от Барбароса. Той… той направи ли ти нещо? Зле ли се отнесоха с тебе той и хората му?
Криста поклати отрицателно глава.
— Това, което ти казах, е истина. Червената брада не ме е докоснал, хората му също.
— Защо? — запита невярващо Ахмед. — Той е прочут грубиян. Няма съвест, когато стане дума за грабеж или изнасилване.
— Не… не мога точно да кажа — замисли се Криста. — Отначало точно това смяташе, да ме изнасили. Слава на бога, че го разубедих.
Ахмед се засмя, поклащайки учудено глава.
— Как си успяла, бодлива английска розичке? Не мога да си представя някой да убеди Барбароса да не прави нещо, което си е намислил.
Криста се изчерви, припомняйки си съвсем ясно онези отчаяни мигове.
— Аз… заплаших го, че ще се самоубия, ако ме докосне. И щях да го направя — добави тя с предизвикателно вирната брадичка.
— Да, вярвам, че си щяла да го направиш — съгласи се Ахмед с нескрито възхищение. — Но ми се струва, че има и още нещо.
— Аз… накарах го да говори. За много неща. Включително за живота му, преди да стане Барбароса. Може би съм докоснала чувствителна струна у него. Не знам със сигурност. Каквото и да е, той реши да не ме докосва. Но добрината му свърши дотук. Отказа да ме освободи. Не поиска и да се свърже с баща ми. Беше непреклонен, че Абдулла ще плати много повече за мене, отколкото семейството ми. Несъмнено е бил прав, защото баща ми не притежава толкова много пари, колкото искаше за мене Червената брада.
— Абдулла никога няма да те докосне — изръмжа Ахмед със свирепа решимост. — Ти си моя.
— Как разбра къде да ме намериш? — запита Криста, галейки полека гърдите му. Харесваше й да усеща под пръстите си голата му кожа, още топла от прилива на страстта. — Какво се случи, когато човекът на Червената брада те простреля? Знам, че те улучи, защото видях кръвта със собствените си очи. Аз… помислих, че си се удавил.
Нещо дълбоко и нежно проблесна в дълбините на зелените очи на Ахмед.
— Както виждаш, съм си напълно жив, малката ми — промърмори той. — Благодарение на Омар. Той беше обещал на баща ми да ме пази и удържа на думата си. В мига, когато паднах в морето, Омар се плъзнал незабелязано през борда и ме задържа на повърхността. След като френските фрегати подгониха Барбароса, ме изтеглиха на палубата и се погрижиха за раната ми.
— Как научи за мене? — прекъсна го Криста.
— И до това ще стигнем, любов моя — каза Ахмед. — Имай търпение. Добре познавам репутацията на Барбароса, знаех, че най-напред ще се опита да те продаде на Абдулла, а едва след това — на робския пазар. Пратих шпионин в Константин и когато той ми съобщи, че е пратен керван, който да съпроводи една жена от Алжир до харема на Абдулла в Константин, разбрах какво става. Въпреки че го пазеха еничари, те не могат да се сравняват с моите туареги. Ето така, скъпа, ти се озова в ръцете ми.
Сякаш за да подчертае думите си, той я притисна силно и тя леко ахна.
— Какво ще правиш сега, Ахмед? — запита Криста и го изгледа загрижено.
— Да правя? Ами, имам намерение пак да се любя с тебе. Тоест ако…
Думите замряха в гърлото му, когато Елиса нахлу в палатката, без да иска позволение, и тъмните й очи веднага бяха привлечени от голото тяло на Криста, прегърнато с толкова нежност от силните ръце на Ахмед.
— Господарю! Аз…
— Какво означава това? — изръмжа сърдито Ахмед, придърпвайки копринената завивка, за да прикрие голотата на Криста.
— Прости ми — замоли се Елиса, — но не можах да изчакам. Баща ми ме помоли да ти кажа, че един от неговите хора се е върнал от Константин с лоши новини. Помоли да се срещне незабавно с тебе.
Тя сведе почтително глава, но не преди Криста да зърне злобния проблясък в обсидиановите й очи. Явно момичето беше много доволно, че е прекъснало нещо, за което със сигурност знаеше, че е било прекрасно.
Ахмед изруга полугласно, отдели се от Криста и скочи на крака, явно без да го е грижа, че е съвършено гол пред зяпналата от смайване Елиса, чийто жаден оглед на мъжките му атрибути предизвика силна червенина по бледите бузи на Криста. Погълнат от мислите си, Ахмед бързо навлече широките панталони, ботушите, стигащи до коленете, и белия бурнус и тръгна, без да се огледа.