Когато Ахмед излезе, Елиса изгледа Криста със студено презрение.
— Колко бързо забравя. Ако аз бях в леглото му, нямаше толкова да бърза да тръгне.
— Можеш да си вървиш, Елиса — заповяда високомерно Криста. — Нямам нужда от помощта ти.
— Не виждаш ли, че Ахмед шейх не го е грижа за тебе? Той харесва само бялата ти кожа. За него си нещо ново, което скоро ще му омръзне. Аз вече доставих удоволствие на господаря ни и ще продължа да го правя много след като ти си заминеш.
— Ти… да не искаш да ми кажеш, че Ахмед е… че ти и той…
— Аз съм жена — изрече заядливо Елиса, — създадена за наслада на моя господар. Мислиш ли, че той не би се възползвал от мене?
— Ти си още дете! Със сигурност Ахмед знае, че още не си готова да…
Презрителен смях посрещна думите й.
— Отдавна съм минала възрастта, когато момичетата от моето племе се запознават с удоволствията на плътта. Ахмед шейх лично знае колко способна съм му доставям огромно удоволствие — излъга пресметливо Елиса. Макар че още не познаваше любовта на Ахмед, тя знаеше, че не след дълго той ще изкаже желанието си пред нея. В противен случай беше готова да поеме нещата в собствените си ръце, преди да е станала за посмешище на цялото племе.
Думите на Елиса смаяха Криста. Да не би Ахмед да се любеше и с двете? Колко още жени споделяха леглото му? Но мисълта угасна също така внезапно, както се беше породила. Елиса беше само едно ревниво дете, в чиито думи нямаше и капка истина. Макар Ахмед да не бе казал ясно, че я обича, действията му съвсем недвусмислено сочеха, че е много привързан към нея. Не може толкова нежно да се люби с нея, ако тя не го интересува, нали? Бе рискувал живота си, за да я спаси от Абдулла, и тя нямаше защо да слуша лъжите на Елиса.
— Какво научи, Ибрахим? — запита Ахмед, разхождайки се напред-назад пред очевидно преуморения туарег, чиито прашни и изпоцапани дрехи говореха, че е пътувал дълго през безводната пустиня.
— Абдулла прати армията си от еничари на поход още в мига, когато разбра за нападението срещу кервана — изрече задъхан Ибрахим. — Казват, че побеснял, като разбрал, че новата му наложница била открадната от Пустинния ястреб. Тя му струвала над две хиляди златни дуката. Много пари. Обявил награда за този, който разкрие кой е Пустинният ястреб. А на армията си наредил да не се връща без пустинния конник. Съжалявам, че ще кажа това, шейх Ахмед, но те ни следват по петите. Трябва веднага да вдигнем лагера, иначе скоро ще ни нападнат. Може би трябва…
Той замълча с притеснено изражение, без да смее да погледне Ахмед в очите.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Може би ако оставим тук чужденката, Абдулла ще се успокои и…
— Не! — изрева Ахмед, извърна се рязко и се вгледа в свития от страх Ибрахим. — Жената остава с мене. Веднага тръгваме за лагера в пустинята и ако трябва да се бием с еничарите, нека да е на наша земя. Свободен си!
Ибрахим се поклони почтително и се отдалечи, преди гневът на вожда да се е стоварил върху неговата глава.
— Чу ли, Омар? — запита Ахмед своя капитан, който винаги се намираше близо до него.
— Да събера ли хората? — запита Омар, предвиждайки какво ще заповяда Ахмед.
— Не е в наш интерес да чакаме тук армията на Абдулла — реши Ахмед. — В пустинята имаме много повече шансове да им се изплъзнем. Заповядай веднага да вдигнат лагера. След час тръгваме.
— А жените?
— Криста тръгва с мене — заяви решително Ахмед. — Елиса също. Ще се грижи за Криста и ще й прави компания.
Омар кимна, обърна се и бързо се отдалечи. Трябваше да се разтурят шатрите, да се приготвят запаси от храна и мъжете да бъдат събрани от всички краища на града, особено от бордеите… и то за един час.
— Ела, господарке, трябва да побързаме — каза Елиса, нахлувайки в шатрата, и стресна Криста, която започваше да се пита какво е това оживление отвън.
— Къде отиваме? — запита тя, докато Елиса й помагаше да облече копринената джелаба и да се увие с яшмака, като прикрепи внимателно хайка, така че след миг лицето й бе съвсем закрито.
Макар че Елиса бе облечена по същия начин, още не беше сложила воала си и Криста бързо забеляза възбудата й.
— Трябва да придружим нашия господар в Сахара — отвърна оживено Елиса. — Заминаваме след час.
— Трябва първо да говоря с Ахмед — настоя Криста, излизайки от шатрата заедно с развълнуваната Елиса, която вървеше след нея.
— Няма време, господарке — отговори Елиса и я хвана за ръката, за да я задържи.
— Но аз трябва да знам какви са плановете му — настоя Криста, търсейки с очи високата, облечена в бяло фигура сред сините дрехи на номадите.