Ахмед се появи изневиделица край нея, хвана я за лакътя и я поведе към тесен проход, където няколко камили бяха коленичили с подвити крака и със здраво затворени очи, за да се предпазят от щипещия пясък. Ахмед я заведе бързо зад едно от снишилите се животни, бутна я долу, грабна едно одеяло от седлото и се върна при нея. Метна одеялото върху себе си и я придърпа в импровизираната палатка.
— Добре ли си, любов моя? — запита той тревожно, когато Криста се закашля, мъчейки се да прочисти гърлото си от попадналия в него пясък.
— Аз… да, така мисля — отвърна тя дрезгаво, благодарна за укритието на здравия камилски гръб и плътното одеяло. — Бурята връхлетя така внезапно. Колко ще трае?
— Така е с пясъчните бури — отвърна Ахмед със също такъв пресипнал глас. — Облегни се на мене и си почини. Скоро ще мине.
Криста въздъхна уморено и си позволи да се отпусне, наслаждавайки се на мускулестите ръце на Ахмед. Спомни си изминалите няколко дни и не можа да се въздържи да не запита:
— Защо не ми обръщаше внимание, след като напуснахме Бискра? Не ми е тук мястото, Ахмед. Трябваше да ме пратиш при баща ми в Тунис. Толкова отдавна ме няма, че сигурно ме мисли за умряла.
— Трябва да ми се довериш, Криста — възрази внимателно Ахмед. — Трябва да знаеш, че не мога да те пусна. Съдбата е определила да бъдем заедно.
— Защо така внезапно напуснахме Бискра и защо оттогава не ми обръщаш внимание?
Дощя й се да си прехапе езика, задето изказа на глас огорчението си, но Ахмед като че ли долови истинските й чувства.
— Получих вест, че армията на Абдулла е по петите ни — обясни той. — Най-добре беше за всички ни да заминем. Абдулла няма да сложи ръка върху тебе. Ти си моя.
— По много странен начин си показваш чувствата — оплака се Криста, но ревящият вятър почти отнесе думите й.
Ахмед се усмихна под тъмните гънки на задушливо плътното одеяло.
— Пренебрегната ли си се почувствала, любов моя? — пошегува се той. После изведнъж стана сериозен. — Криста, не искам моите хора да знаят колко важна си за мене. Повечето от тях са ми верни, но туарегите са много свирепи хора — склонни към предателство, кръвожадни, без никакво чувство за чест. Доброволно се захванаха с моята кауза, но ако покажа някаква слабост, особено към наложница, родена единствено за наслада на мъжа, те ще ме изоставят без никакво колебание. Имам нужда от тях, Криста, ако искам да победя Абдулла. Затова, ако понякога се показвам нарочно суров към тебе, то е защото не искам да изгубя уважението им.
Криста го разбра и почувства невероятно облекчение, а когато му го каза, усети как ръцете му я прегръщат още по-силно. Тя свали воала си, вдигна глава, надявайки се да види лицето му в странния мрак посред бял ден, но усети как устните му пленяват нейните в страстна целувка, за каквато си бе мечтала през всичките нощи досега. Въздъхвайки, тя се стопи в прегръдката му, докато ръцете му се зареяха свободно под робата й и нежно обхванаха пълните й гърди. Палците му се движеха чувствено напред-назад по втвърдяващите се връхчета, дланите му любовно я обгръщаха.
— Ахмед, спри! — замоли го тя, дишайки тежко. — Защо правиш това с мене?
— Искам само да ти доставя удоволствие, любов моя, докато успеем отново да бъдем заедно така, както и двамата искаме — изстена той с пресипнал глас. — Ако беше възможно, щеше да я вземе тук, на пясъка, насред бушуващата буря. — Тялото ти реагира така възбуждащо. Искам да почувствам насладата ти, макар че моята трябва да почака. Хайде, любов моя, отдай ми се. Нека усетя как насладата те овладява.
Насърчена от възбуждащите думи на Ахмед, Криста се поддаде на страстта, която превръщаше тялото й в разтопена лава, движеща се в ритъма на пръстите му. Реакцията й предизвика радостна усмивка по лицето му. Езикът му се пъхваше нежно в устата й точно когато и умелите му пръсти проникваха в нея, а тя отвръщаше на целувките му с подновен плам. Залутана в прилива на усещанията, Криста трептеше под напора на удоволствието, което избликваше в нея. Едва когато вече не й остана какво да даде, той прекрати нежната си атака и с любов я залюля в прегръдките си, оставяйки тялото й постепенно да се успокои.
Когато бурята в нея постепенно утихна, Криста осъзна, че ревящият вятър бе спрял така внезапно, както беше започнал. Отмятайки одеялото, Ахмед се изправи и подуши въздуха. Криста премига смаяна. Въздухът отново бе станал свеж и чист, слънцето висеше като ярка червена топка високо в небето. Цареше спокойствие и върховна тишина.