10
Тази нощ лагеруваха в малък оазис навътре в Сахара. На Криста той й се стори като зелен остров сред огромното море жълта пустош, финикови палми и плодови дървета растяха в изобилие в разкошния тропически пейзаж. Сред зеления рай криволичеше дори поток с прозрачна прясна вода. Криста се отпусна на колене и пи дълго, копнеейки да се потопи в прохладната вода и да отмие дразнещия пясък, който протриваше нежната й кожа под задушаващите я дрехи.
Изведнъж усети, че не е сама, вдигна очи и видя Ахмед, застанал до нея, а в очите му се четеше такава нежност, че главата й се замая.
— Ела — каза той и протегна ръка.
Без да се замисля нито миг, тя му подаде ръка и му позволи да я отведе. Зад тях вървеше намусената Елиса с пълна кошница. В нея имаше различни неща, които Ахмед я бе накарал да вземе.
— Къде отиваме? — осмели се да запита Криста, когато видя, че се отдалечават от останалите.
— Моите хора са заети с издигането на лагера — обясни Ахмед, — а аз знам, че една баня би ти се отразила добре след пясъчната буря от вчера. Водя двете ви с Елиса на едно уединено място, където можете да се изкъпете, докато аз ви пазя.
Едва тогава Криста видя Елиса, която вървеше след нея. Тя се задъхваше леко от товара си, изглеждаше сгорещена и изпотена.
— На мене банята много ще ми хареса — изрече момичето и хвърли кос поглед към Ахмед. — Още колко имаме да вървим, господарю?
— Почти стигнахме, Елиса.
Заобиколиха един храсталак и Криста ахна при вида на красивата гледка, която се откри пред уморените й очи. Малкото езерце беше ослепително синьо, заобиколено от разцъфнали цветя във всякакви цветове; тя нямаше търпение да се потопи в успокояващата му хладина.
Елиса извика от възторг и започна да съблича дрехите си; протегна се чувствено, преди да навлезе подлудяващо бавно във водата. През всичките тези седмици тя бе копняла за възможността да покаже женските си чарове пред Ахмед и беше благодарна за представилия й се случай. Знаеше, че стройната фигура на Криста бледнее в сравнение с щедро заоблените очертания на собственото й тяло и искаше Ахмед сам да забележи разликата. Докато Криста се взираше смутена в нея, Елиса парадираше без срам пред мъжа, който бе неин собственик, но още не бе притежавал жадуващото й тяло.
Ахмед седеше на брега, леко смръщил вежди, докато Елиса се плискаше в плитката вода, излагайки на показ чаровете си. Не само никак не се срамуваше, но и беше безкрайно горда с женските си атрибути. Досега бе смятал, че все още е дете, но сега видя, че е узряла млада жена, готова за леглото. И жадуваща за него, ако се съдеше по забулените погледи и съблазнителните пози. Откъсна нерешително очи от примамливата гола фигура и погледна към Криста, която стоеше неподвижно като статуя, без да показва никакви признаци, че желае да се присъедини към Елиса.
— Мислех, че искаш да се изкъпеш — каза той леко учуден.
— А ти… тук ли ще стоиш да ни гледаш? — избъбри плахо Криста.
Дяволита усмивка раздвижи пълните му устни.
— Освен ако не предпочиташ някой от моите хора да ви пази.
Сърдита червенина обагри шията й.
— Можеше да се обърнеш.
— Знам как изглеждат жените без дрехи — напомни й той развеселен. — Хайде, Криста, изкъпи се. Елиса май доста се забавлява.
— А ти май се забавляваш да я гледаш — отвърна кисело Криста.
Силен смях се откъсна от гърлото на Ахмед.
— Да не ревнуваш, скъпа?
— Разбира се, че не! — заяви тя разгорещено.
Дори да ревнуваше, никога нямаше да си го признае. Явно жените му се лепяха. Дали и Елиса му се наслаждава? Криста нервно поклати глава, съзнателно отпъждайки тази мисъл.
Изведнъж тя взе решение. Банята беше лукс, който не би могла да си позволи да отхвърли. Освен това беше благодарна на Ахмед, че се интересува толкова от нея, та я е довел тук, когато явно има много по-наложителни задачи. Бяха споделили твърде много неща, бяха стигнали твърде далече, за да се прави сега на горделива. И тя започна бавно да се съблича с естествена грация, докато не стигна до последната дреха, копринен кафтан с цвета на гъст мед. После бавно пристъпи към брега.
Ахмед затаи дъх в почуда, докато Криста излизаше от пашкула на дрехите и се представи пред погледа му обвита само в бледорусия воал на дългите си коси. Той много пъти бе съзерцавал голотата й в полумрака, но никога не я бе виждал във великолепието на залязващото слънце, което обагряше тялото й в златисто сияние. Белите полукълба на седалището, които грациозно се полюшваха при всяка стъпка, го омайваха и той закопня да обхване тези заоблени издутини и да я притисне към твърдите мускули на тялото си. Искаше да зарови устни в русата горичка, защитаваща нейната женственост, а после да потъне в стегнатата й топлина, докато насладата отнесе във вълните си и двамата. Но сега не беше време за това, укори се той строго. Макар че можеше да отпрати Елиса, дългът стоеше на първо място. Криста трябваше да почака. И след страстната интерлюдия в разгара на пясъчната буря желанието на Ахмед го пришпорваше безпощадно.