Облечена в прозрачен розов кафтан, Криста крачеше напред-назад из ограниченото пространство на шатрата. След като се бяха върнали от езерцето, тя повече не видя Ахмед, макар да очакваше той да дойде при нея. От пламтящия поглед, който й отправи, когато се разделиха, тя разбра, че той ще брои минутите, които го разделят от нея. Елиса ясно бе изразила желанието си към своя господар, но машинациите й явно не бяха оказали особено въздействие върху него, затова Криста го обичаше още повече.
Най-накрая бе приела факта, че обича един берберски принц, и знаеше, че и той я обича. Обичаше я достатъчно, за да не иска друга жена. Тя обви ръце около раменете си, припомняйки си екстаза, изпитан в прегръдките му, и особената светлина в очите му, когато се любеше с нея. Никоя друга жена не се бе чувствала толкова обожавана.
Само да можеше да не обръща внимание на думите на Елиса, когато й бе донесла вечерята. Момичето бе тръснало подноса на ниската масичка в краката на Криста и я бе изгледало критично, преди да обяви:
— Шейх Ахмед изглеждаше много доволен от мене днес. Видя ли желанието в очите му, когато ме гледаше?
— Това са детски мечти — заяви решително Криста, макар че не можеше да отрече, че бе видяла искрица интерес в очите на Ахмед, докато гледаше голото тяло на Елиса. Наистина ли я намираше привлекателна? — Той те погледна случайно.
— Аз съм жена, изкусна в любовните умения — изрече поверително Елиса, — макар че навърших петнадесет години пред два дни. Довечера Ахмед отново ще вкуси от насладите на моето тяло. Ти си само временно увлечение.
— Лъжеш! — ахна Криста. — Ахмед те смята за дете. Разбира се, че ще те погледне. Той е мъж — добави тя, сякаш това обясняваше всичко.
— Определена съм да споделя леглото му довечера — излъга Елиса. — Ахмед е силен шейх, велик принц, здрав, мощен, с достатъчно мъжка сила, за да задоволи много жени. Когато стане бей, ще има много наложници в харема си, които да го ощастливяват, а ти най-вероятно ще заемаш низше положение в сарая му.
Елиса сигурно просто иска да я ядоса с лъжите си, помисли Криста с необичайна за нея неувереност. След като момичето излезе, тя дълго мисли за бъдещето си, ако имаше бъдеще с Ахмед. Вярно, и на думи, и с дела той бе показал, че я обича, често й бе казвал, че двамата са предопределени един за друг. Но как да живеят заедно? Вече бе признал, че не може да се ожени за нея, въпреки че искаше тя да не се отделя от него. Тя не желаеше да бъде негова наложница. Ако това имаше предвид за нея, трябваше да го убеди да я пусне да си отиде. Щеше да умре затворена в харем, независимо колко пъти Ахмед ще й повтаря, че я обича. Тази вечер бе решила да го предизвика и да го накара да й каже какви са плановете му за нея.
Стана доста късно, а Ахмед все не се появяваше. Криста не можеше повече да чака отговора му за нейното бъдеще и реши да поеме нещата в свои ръце. Бързо навлече джелабата си и излезе от палатката, потръпвайки, когато студеният нощен въздух облъхна кожата й. Наоколо нямаше стражи, тази предпазна мярка отдавна бе станала излишна. Тя вече бе забелязала къде е шатрата на Ахмед и решително се отправи натам, като по пътя констатира, че целият лагер е заспал и наоколо няма жива душа.
Докато разговаряше с Омар, Ахмед забеляза, че вече става много късно, а още не може да се освободи, и мислено изстена. Знаеше, че Криста го очаква, и броеше минутите, които го отделяха от пламенните й прегръдки. Накрая Омар излезе от палатката му и лагерът затихна, когато хората един по един отидоха да спят. Едва тогава дългът го освободи и му позволи да потърси и той своето удоволствие. Замислен за Криста и за часовете, които щеше да прекара с нея, преди зората да ги раздели, Ахмед взе чисти дрехи и се отправи към езерцето, защото не искаше да отиде при своята любима изпотен и мръсен. Не забеляза как една дребна фигурка се отдели от сенките и го последва.
Елиса загледа жадно как Ахмед се съблича под ярката лунна светлина и се потапя във водата, вече изстинала в хладната нощ. Той се изкъпа бързо, мисълта за стройното бяло тяло на Криста го караше да бърза също толкова много, колкото и студената вода. Избърса се с дрехите, които беше съблякъл, и облече чистите, препасвайки около стройните си хълбоци камата, с която никога не се разделяше. Събра мръсните дрехи и се запъти обратно към лагера.