Изведнъж се напрегна, космите по тила му настръхнаха. По-скоро почувства, отколкото да види опасността, която го заплашваше. Някакво шесто чувство го предупреждаваше, че по петите му има някой, инстинктите му се изостриха. Да не би хората на Абдулла да са толкова близо, че да са навлезли в оазиса, без никой да разбере? Забави крачка и предпазливо зачака невидимата заплаха да се приближи достатъчно близко, дясната му ръка стисна дръжката на камата.
Елиса радостно констатира, че Ахмед се бави. Усмихна се тайнствено, помисли, че я е видял да се крие в храсталаците и е спрял, за да може тя да се доближи. Дълго бе чакала и бе кроила планове за тази нощ. Бе видяла как Ахмед я гледа с желание и страст и знаеше, че я иска. На пътя й стоеше само онази чужденка, без нея тя щеше да стане негова фаворитка. А когато той станеше бей, щеше да я почете, като се ожени за нея. Тя бе планирала всичко. Но първо трябваше да го отнеме от Криста. Беше убедена, че след като Ахмед спи с нея, вече няма да изпитва желание към бледокожата наложница. Това беше нейният шанс, сега той беше само неин, трябваше да го накара да я пожелае достатъчно силно, за да изостави тази чуждестранна курва.
Ахмед усети топлината на тялото много преди да чуе издайническите стъпки зад гърба си. Извърна се рязко, извади камата от ножницата и едва не я заби в гърлото на забулената фигура, която вървеше по петите му; сряза булото и откри нежна кожа.
Елиса отвори уста да извика, но изпусна само една дълга въздишка и се строполи в краката на Ахмед, изплашена до обезумяване. Ахмед се отпусна на едно коляно и се взря отблизо в лицето на дребната фигура, лежаща на земята, ахвайки смаяно, когато я разпозна.
— Аллах да ме пази! — измърмори той извън себе си, когато разбра, че едва не е убил едно беззащитно младо момиче. Тя щеше да бъде мъртва, ако някакъв инстинкт не го бе предупредил да не нанася смъртоносния удар. — Какво те е прихванало така да се промъкваш зад гърба ми, Елиса?
Елиса не го чу, не помръдна и когато Ахмед леко я разтърси. Сигурно беше страшно изплашена, помисли той разсеяно, когато вдигна отпуснатото й тяло. Изглеждаше толкова млада и така уязвима, че той се изруга, задето така я бе изплашил. Но защо го бе последвала? Нетърпелив да узнае причината за нощните й скитания, Ахмед се насочи към шатрата си, водейки се по светлината от лампата, която се процеждаше през отвора на шатрата.
Когато се свести в силните ръце на Ахмед, Елиса се усмихна на себе си и нарочно продължи да се прави на припаднала. Нямаше нужда Ахмед да знае, че е напълно в съзнание и прекрасно усеща как твърдото му тяло се притиска към нейната нежна мекота. Щом като беше принудена да го съблазни, налагаше се да остане насаме с него, далече от любопитни погледи.
Оскъдната светлина, която идваше от шатрата на Ахмед, накара Криста да се усмихне, представяйки си го застанал с оголени бронзови гърди, как се приготвя да си легне. Предусещането я накара да ускори стъпки.
Точно когато наближиха шатрата на Ахмед, Елиса зърна с ъгъла на окото си една женска фигура с развята роба. Веднага разбра, че това е Криста, която без съмнение идваше, за да достави удоволствие на господаря си. Е, точно тази нощ Ахмед нямаше да има нужда от услугите на чуждестранната наложница, помисли ликуващо Елиса. И сякаш за да вгорчи още повече оскърблението, което нанасяше на Криста, тя обви красивите си ръце около врата на Ахмед и зарови лице в рамото му.
Приближавайки се към шатрата, Криста разсеяно се запита дали Ахмед ще се учуди, като я види. Дали щеше да я приеме с радост? Не й беше съдено да разбере това, защото високата фигура на Ахмед се появи изневиделица, крачейки уверено към шатрата с някакво вързопче в ръце. Озадачена, Криста загледа неразбиращо как от вързопчето се подадоха две тънки ръце, за да обгърнат врата на Ахмед, докато в същото време една великолепна черна женска коса се разстла по рамото му.
Криста веднага се скри в сенките, а по лицето й се изписа непоносима мъка.
— Елиса — изстена тя полугласно и болката от предателството накара сърцето й да се свие.
Нали Елиса й бе казала, че тази нощ ще сподели леглото на Ахмед? Каква глупачка е била да мисли, че момичето лъже! Явно Ахмед е искал Елиса страшно много, за да тръгне да я търси и после да я донесе на ръце в шатрата си. Сякаш някой заби остър нож в сърцето й и го завъртя, за да засили болката. Защо се влюби в този мъж, чиято култура позволяваше — не, дори насърчаваше — многото интимни партньорки? Защо нейният любим трябваше да има нужда от цяло ято жени, които само да очакват зова му? Тя не искаше да живее в свят, където жените трябва насила да се подчиняват на желанията на мъжете под страх от наказание. Дори цяла вечност брак с Брайън изглеждаше за предпочитане пред това да стане една от курвите на Ахмед. Тя се извърна рязко и тичешком се върна в палатката си, за да премисли бъдещето си — бъдеще, което вече не включваше Ахмед.