Ахмед разбра, че Елиса се е свестила, когато меките й ръце се плъзнаха по раменете му и когато усети топлия й дъх да гъделичка врата му. Внесе я вътре и полека я положи да стъпи на земята.
— Добре ли си? — запита я със строг поглед. — Какво те е прихванало да ме следиш?
Трепвайки под гнева, който се четеше в очите му, Елиса задиша дълбоко, мъчейки се да си придаде смелост. Точно сега не биваше да се показва като страхливка. Не и когато й оставаше толкова малко, за да постигне мечтата на сърцето си.
— Аз… надявах се да остана за малко насаме с тебе — призна тя, свеждайки покорно очи.
Дългите черни мигли хвърлиха сянка върху бледите й бузи, подобно на две изящни пеперуди, и за първи път Ахмед наистина си даде сметка за зрялата й красота.
— Какво толкова важно има, че си изчакала да се стъмни, за да говориш с мене? Не разбираш ли, че можех да те убия?
— Н… не, тоест, не помислих. Моля те, господарю, не бъди суров с мене.
— Наричай ме шейх Ахмед — изръмжа недоволно Ахмед; годините, прекарани в Англия, го караха да се чувства неудобно от това обръщение, което подсказваше пълно подчинение. — А сега, щом вече си тук, можеш да ми кажеш какво искаш. Страхувам се, че вече е твърде късно за това, което имах намерение да правя.
Елиса тайно ликуваше. Ахмед нямаше да посети наложницата си тази нощ и най-вероятно щеше да потърси при нея успокоение за тялото си.
— Знаеш ли, че наскоро станах на петнадесет години? — започна тя нерешително.
— Такава почтена възраст? — пошегува се Ахмед, видимо преувеличавайки изненадата си. — Не виждам бели коси.
Елиса се изчерви и веднага се възползва от доброто му настроение — приближи се до нега толкова близо, че връхчетата на пълните й гърди докоснаха неговите. Без да обръща внимание на неодобрителния му поглед, тя запита игриво:
— Не е ли приятно да ме гледаш, шейх Ахмед?
Ахмед се намръщи още повече.
— Знаеш, че си хубаво дете, Елиса. Какво намекваш?
— Вече не съм дете! — изфуча тя недоволно. — Аз съм напълно зряла жена. Погледни ме и ми кажи, че не съм желана.
С тези думи тя хвърли джелабата си и разкри, че отдолу е гола. Ахмед се напрегна, очите му се плъзнаха бавно по разкошните извивки и примамливите ямки, щедро изложени на показ пред очите му. Едно трепване в слабините го накара да се размърда. Елиса разбра какво става с него и се почувства възнаградена от реакцията му.
Ахмед щеше да излъже, ако кажеше, че възбуждащата гледка на младото, съблазнително тяло на Елиса не го вълнува. Но ако се поддадеше на този подтик, щеше да бъде повече от нечестно. Макар да не я искаше сексуално, той не можеше да забрани на очите си да бродят по гъстите къдрави косъмчета на мястото, където се събираха красиво оформените й бедра и нагоре, чак до стърчащите гърди с техните тъмно рубинени връхчета, които щръкнаха под изгарящия му поглед. Ахмед призова цялата си воля, за да откъсне очи от примамващото го женско тяло.
— Облечи се! — заповяда той със стегнато гърло.
— Шейх Ахмед, знам, че ме искаш — настоя Елиса. — Очите ти ми казват, че съм желана. Вземи ме, шейх Ахмед. От рождение съм обучавана за този момент. Мога да те направя щастлив много повече, отколкото онази бледокожа курва, с която спиш. Обичай ме, шейх Ахмед, позволи ми да ти покажа изкуството си. Използвай ме за онова, за което съм създадена.
Ахмед замръзна; пренебрежителната забележка на Елиса по адрес на Криста внезапно го отрезви. Макар тялото му да копнееше да вземе девствеността на Елиса, душата и сърцето му бяха обвързани с Криста.
— Елиса… — помъчи се да й обясни чувствата си възможно най-меко, — ти си красива жена. Всеки мъж би те погледнал с желание. И аз със сигурност не съм безразличен. — Като видя прилива на радост в очите й, бързо добави: — Но аз не съм мъжът за тебе. Обрекъл съм сърцето си на една жена. Макар да признавам, че си изпитание за сетивата ми, само ще те използвам, ако те взема.
Елиса озадачено набръчка чело. За какво приказва Ахмед, в името на Аллах? Да не би да е научил тези странни идеи в далечната Англия? Това трябва да е страна без никакви удобства, където на мъжа се позволява само една жена.
— Мъжът е предназначен да притежава много жени — заобяснява тя предпазливо. — Природата му е такава, че не може да бъде верен само на една жена. Майка ми ме е учила, че така е било през вековете. Може би е щяло да бъде по-добре, ако баща ти те беше държал в собствената ти страна, за да не си пълниш ума с чуждестранни измислици.