— Може би — произнесе замислено Ахмед. — Но аз живях там. И научих неща, които не могат да се научат тук, в тази страна. Дори един ден да стана бей, съмнявам се, че ще си направя харем.
Докато изричаше тези думи, той разбра колко истина има в тях, в това, което досега не се бе осмелявал да произнесе на глас. Любовта на Криста му бе дала смелост да се отрече от традициите на поколения преди него, традиции, според които мъжете от неговата култура използваха жените само като съдове, в които да утоляват страстта си. Ако можеше да се наложи, подобни непоносими привички щяха да бъдат премахнати при неговото властване. Когато направеше Криста своя любима жена, тя щеше да споделя целия му живот.
Елиса упорито не искаше да повярва на думите на Ахмед, който заявяваше своята любов и привързаност към една жена. Суетата й я караше да мисли, че ще може да сломи защитата му и да го отучи от странните навици, които беше придобил през годините живот под чуждо влияние, като разпали желанието му отвъд границите на човешката издръжливост. Тя изхлипа и се уви около твърдото, мускулесто тяло на Ахмед, сплитайки ръце на врата му, за да го задържи.
— Шейх Ахмед, нима ще ми откажеш правото да стана жена в твоите ръце? Ти унижаваш баща ми, като отказваш да ме използваш за целта, за която съм предназначена. Той ме даде на тебе с пълното си доверие.
Ахмед се замисли, стреснат от това, че досега не се бе съобразил с чувствата на Омар. Наистина, Елиса му бе дадена с намерението един ден да топли леглото му. Чест беше за един баща да подари дъщеря си на бей или дори на бъдещ бей и Ахмед беше я приел именно с тази мисъл. Дори от най-ранна възраст си личеше, че Елиса ще стане голяма красавица, и Ахмед на драго сърце прие дара на Омар. Сега обаче при първа възможност щеше да поговори с него.
— Ще говоря с баща ти и ще му обясня положението, Елиса — изрече той на глас. — Може би ще успеем да ти намерим добър съпруг. Или, ако предпочиташ, можеш да се върнеш в Бискра.
— Не — протестира Елиса, нацупвайки сърдито устни. — Не искам друг мъж. Всички бледнеят в сравнение с тебе, велики шейх.
— Аллах да ме пази от неразумни жени — измърмори ядосано Ахмед. Наведе се, взе джелабата и уви голото й тяло. — Върви си, Елиса, преди да съм загубил търпение и да съм те набил. Уморих се от безсмислените ти приказки. Ще имаш мъж, и то скоро, обещавам ти. Служи добре на Криста и ще ти осигуря съпруг и достатъчно злато, за да бъдете щастливи заедно.
После я избута не особено деликатно през тесния отвор на палатката навън, в чернотата на нощта.
11
— Ахмед наистина е великолепен — въздъхна доволно Елиса.
— Силен, красив, мъжествен…
Нямаше нужда да облича в думи това, за което намекваше, защото Криста много добре знаеше какво има предвид.
— Радвам се, че те е ощастливил — изсъска тя раздразнено.
— Трябваше да ми повярваш, когато ти казах, че Ахмед ме иска в леглото си вечерта — отбеляза Елиса, хвърляйки кос поглед към Криста изпод дългите си гъсти мигли.
Благодари на Аллах, задето Криста не бе останала достатъчно дълго пред палатката на Ахмед, когато разгневеният й господар така безсърдечно я бе напъдил. Не искаше Криста да разбере, че Ахмед бе отхвърлил предложението й да му дари телесна утеха. Нека си мисли, че господарят им спи и с двете.
— За мене няма особено значение какво прави Ахмед или с кого спи — заяви неубедително Криста.
— Тогава ела, господарке, да отидем при езерцето и да се изкъпем. Баща ми ми каза, че ще останем тук само още един ден и после тръгваме.
Без нито една дума, усещайки се предадена и толкова нещастна, колкото никога не се бе чувствала, Криста последва Елиса при бистрото езерце, където се бяха къпали предния ден. Настроението й не й позволяваше да види красотата на пейзажа или дори да се наслади на хладната, блестяща вода, която галеше кожата й. Елиса първа свърши с къпането и застана на брега, тупайки нетърпеливо с крак.
— Готова ли си да тръгваме, господарке?
— Ти върви — отсече Криста. — Аз ще дойда по-късно. Трябва да си измия косата.
Елиса сви рамене, уви се с тъмното си наметало и се отправи към лагера, оставяйки Криста да се оправя сама.
Криста оцени възможността да остане сама. Имаше да мисли за много неща и искаше да го направи в отсъствието на Елиса, която иначе само щеше да й напомня, че Ахмед явно предпочита щедро надареното тяло на пустинната красавица пред нейното. Макар че Елиса не изглеждаше като дете и не се държеше по детски, Криста не можеше да забрави, че това момиче едва бе навършило петнадесет години. Беше мислила, че е сигурна в любовта на Ахмед, но очевидно разпалващите въображението чарове на по-младата жена бяха твърде голямо изкушение за него.