Ахмед стоеше на отсрещния бряг и наблюдаваше Криста, изпитателно присвил зелените си очи, не можейки да пренебрегне внезапното болезнено набъбване в слабините си. Беше видял Елиса да се връща сама от езерцето и разбра, че Криста още трябва да е там; краката му сами го понесоха към нея. Беше станало толкова късно, когато бе изгонил Елиса от шатрата си снощи, че беше решил да не безпокои Криста. А тази сутрин задълженията му го бяха държали далече от нея. Сега бързото отдалечаване на Елиса му даваше благоприятна възможност да се усамоти за кратко със своята любима.
Тя стоеше потопена до кръста във водата, отметнала назад глава, извила дългата си шия, и отмиваше сапуна от бледорусите си коси. Горната част на тялото й беше бяла като алабастър, копринено гладка, с нежни, едва личащи вени. Кораловите връхчета на гърдите й, леко щръкнали и заоблени като зрели череши, просто молеха за вниманието му и Ахмед задържа поглед върху тях, започвайки да се освобождава от стягащото го облекло. Тъй като двете жени използваха езерцето за своите нужди, той бе издал строга заповед до своите хора никой мъж да не се приближава до това място, затова беше сигурен, че никой няма да ги безпокои.
Криста бе толкова вдълбочена в угнетяващите си мисли, че не видя как Ахмед се гмурна безшумно в езерцето от противоположния бряг и заплува бавно към нея. Тъкмо бе изстискала косата си и излизаше от езерцето, когато нещо под повърхността на водата я хвана за краката и тя изпищя. Озова се под повърхността тъкмо когато понечи да се развика, устата й се напълни с вода, но след миг се озова изнесена над водата, високо вдигната в ръцете на Ахмед. Той бавно я спусна долу и тялото й се отърка съблазнително в неговото.
— Липсваше ми снощи, сладка моя сирено — прошепна той с дрезгав глас.
— Сериозно се съмнявам — изсумтя негодуващо Криста.
Ахмед развеселено вдигна вежда.
— Да не би да долавям нотка на скептицизъм, малката ми? Исках да дойда при тебе, повярвай ми, но ме задържа една неотложна работа. После стана много късно. Но сега съм тук и те искам.
Криста трепна, когато една ръка се плъзна под водата, за да се отпусне върху коприненото й хълмче. Тръсна мократа си коса и се закле, че Ахмед никога няма да узнае колко много я вълнува неговото докосване или колко го ревнува от Елиса.
— Намери си другаде удоволствие, господарю — наблегна тя на последната дума с презрителен тон.
Ахмед несигурно смръщи чело.
— Какво има, Криста? Разсърдил ли съм те с нещо?
Тя никога нямаше да признае, че се беше запътила към него, когато го видя с Елиса. В никакъв случай нямаше да му достави това удоволствие.
— Защо да си ме разсърдил с нещо?
— В името на Аллаха, Криста, защо се държиш така? Имам нужда от тебе, любов моя. Не ми отказвай, когато имаме толкова малко моменти заедно.
Криста остана неподвижна, докато Ахмед вкусваше устните й, разделяйки ги с език, който след това дръзко се пъхваше вътре. Реши да остане неподвижна, но усети замайване, когато устните му стигнаха до зърната й и започнаха да дразнят и да облизват чувствителните пъпки.
— Ти ме искаш, Криста — изпъшка дрезгаво Ахмед. — Тялото ти ми говори със собствен език.
— Не! — отрече Криста разпалено. — Няма да бъда твоя курва!
Стреснат, Ахмед рязко се дръпна.
— За това ли било всичко? Мислиш, че те използвам? Обичам те, Криста. Толкова пъти съм ти го казвал. Мислех, че отвръщаш на любовта ми.
— Не знаеш какво означава тази дума — изсъска Криста. — Объркваш страстта с любовта. Всяка жена може да задоволи нуждите ти, може би дори по-добре от мене.
Гневът на Ахмед избухна изведнъж.
— Може да си права, но в този момент искам тебе и кълна се в брадата на Пророка, точно тебе ще имам! Какво искаш от мене, Криста? Имаш любовта ми; спасих те от Абдулла и се борих с всички, за да те запазя. Ти си моя. Ако трябва да ти заповядам да се любиш с мене, ще го направя!
Ахмед не беше научен на търпение. От най-ранна възраст бяха задоволявали всичките му капризи; рядко ставаше нужда да направи нещо повече, освен да изкаже желанията си, преди те да бъдат тутакси удовлетворени. В гнева си той бе забравил за гордото английско възпитание на Криста и упоритата й природа. Единствената мисъл, която го изгаряше, бе, че тя му отказва това, което той отчаяно желаеше. Макар че я обичаше истински и изцяло, възпитанието му изискване пълно подчинение.