Думите му само още повече ядосаха Криста, която се мъчеше да се измъкне от задушаващата му прегръдка, от упояващите му целувки.
— Няма да ме принуждаваш, нахално копеле такова!
— Отвори си краката, Криста — засмя се Ахмед, развеселен и в същото време вбесен от внезапното й заинатяване.
Той хвана седалището й под водата и леко я повдигна. Тя все още отказваше да се подчини, но накрая той загуби търпение, разтвори бедрата й, уви ги около кръста си и с лекота проникна в нея. Тръпка на потискано желание разтърси цялото й тяло, лека усмивка се мярна по устните на Ахмед, когато усети как съпротивата й се стопява.
Той навлизаше, отдръпваше се, после отново навлизаше и усещаше, че сърцето му ще се пръсне от желание. Никоя жена не го бе възбуждала така, както Криста. Пръстите му се забиваха в нежната кожа на седалището й, докато проникваше в кадифената й топлина, а устата му бродеше трескаво между набъбналите й гърди и леко разтворената уста. Когато пъхна едната си ръка между напрегнатите им тела, за да намери пъпката на нейното желание, тя полудя, застена и заразтърсва хълбоците си в бесен ритъм, който го накара да атакува още по-големи висини. Гледаше възхитен лицето й, докато тя се разпадаше в кулминацията си, с отхвърлена назад глава, с леко разтворена уста, замъглени от страст сини очи. После всичко изчезна, когато и той се загуби в собственото си освобождение.
Криста почувства как я изважда от водата и я отнася на брега, за да я положи леко върху мъха.
— Искаш ли да ми кажеш, скъпа? — запита Ахмед, когато се настани до нея.
— Аз… не знам за какво говориш — изрече тя намусено.
— Какво трябва да направя, за да докажа любовта си към тебе?
Не вземай друга жена в леглото си, дощя й се да изкрещи. Но не но направи. Гордостта й нямаше да позволи той да получи удовлетворението да разбере, че го е шпионирала. Неговото възпитание и културата, в която бе отгледан, предразполагаха и насърчаваха мъжете да вземат и да използват всяка жена, която им е на разположение, за да задоволяват сексуалността си. Достатъчно ли беше за нея да има любовта му, но не и верността му, запита се тя със свито сърце. Ако трябваше да остане с Ахмед, един ден щеше да й се наложи да се изправи и пред този въпрос. Накрая Криста отвърна:
— Ако наистина ме обичаше, нямаше да имаш нужда от друга жена.
— Какво те кара да мислиш, че имам нужда? — запита той и зелените му очи потъмняха от желание. Докато лежаха един до друг на брега, той започна полека да гали гърдите й хълбоците й, докато огънят в слабините му отново се разгоря. — Винаги си ми била достатъчна.
Лъжеш, безмълвно протестира тя. Взе Елиса в леглото си.
— Ако ме обичаше, както казваш, нямаше да ме насилваш.
— Да те насилвам? — запита той смаяно. — Ти отначало малко се колебаеше, но не е имало никакво насилване. Само взаимна нужда. Наистина ли вярваш, че друга жена може да ме задоволи така, както ти?
— Н… не — прошепна тя нерешително, защото знаеше, че това, което преживяват заедно, е неповторимо. Но явно не беше достатъчно за него, за да му попречи да вземе Елиса, когато му дойде настроението. — Но аз искам да бъда нещо повече от твоя наложница, Ахмед.
— Ти си нещо повече, много повече от обикновена наложница — възрази Ахмед разпалено. — Нима не чу какво ти казах?
— Да, чух — отвърна Криста с примирен глас.
Но ти никога не ме помоли да стана твоя съпруга, извика сърцето й. Никога не каза, че няма да вземеш друга съпруга!
— Тогава ела, любов моя — каза той, сякаш всичко помежду им беше уредено. — Да се връщаме в лагера. Има да се свършат много неща, преди да тръгнем. Армията на Абдулла сигурно не е далече, но аз ще ги примамя навътре в Сахара, преди да им позволя да ни намерят.
Той целуна нежно гърдите й, а после нерешително се изправи, за да потърси дрехите си.
Когато се облякоха, Ахмед се обърна към нея и каза:
— Следващите няколко дни ще пътуваме бързо, затова няма да имам много време за тебе, любов моя. Помни, че не минава и една минута през деня, без да мисля за тебе или без да те искам.
Думите му звучаха толкова искрено, че Криста бе склонна да му повярва, ако не и да му прости, че е спал с Елиса… стига да не го направеше отново.
Следващите дни бяха цяло изпитание за Криста. Малко преди да потеглят, в оазиса спря един керван от фес и Ахмед купи от търговеца два басураба, за да могат тя и Елиса да пътувам сравнително удобно на гърба на камилите. Макар че басурабът осигуряваше известна защита от изгарящото слънце, колкото по-навътре навлизаха във великата Сахара, толкова по-непоносима ставаше горещината. Криста чувстваше кожата си под яшмака суха и спечена, по-безводна от обширните пясъчни пространства, през които пътуваха. И макар че пиеше вода от кожения мях, когато сметнеше, че може да си позволи, чувстваше устата си като напълнена с памук.