Когато спряха за нощувка, беше издигната само една палатка, която Криста предположи, че ще дели с Елиса. Както бе предсказал Ахмед, тя почти не можеше да го види. Но повече от всичко я безпокояха тайнствените изчезвания на Елиса, която се губеше часове наред през най-тъмната част на нощта, и мисълта, че момичето може би отива при Ахмед, я измъчваше ужасно. Упоритата й гордост обаче не й позволяваше да разпитва Елиса, чието поведение много я тревожеше.
Ако Криста знаеше защо Елиса излиза късно нощем, щеше да си спести много притеснения. Като виждаше, че Ахмед продължава да е безразличен към нея, подтиквана от отчаяние, Елиса си беше намерила любовник. Един млад туарег на име Ишмаил, чиято привлекателност се криеше в мускулестото тяло и надменната красива външност и който много й напомняше на шейх Ахмед. Понеже собственият й господар не се възползваше от нея, тя се реши да вкуси сладостта на любовната напитка и да изпълнява ролята, за която беше създадена. В прегръдките на Елиса Ишмаил позна един рай, за който само бе мечтал, макар да съзнаваше, че може да бъде осъден на смърт, задето е посегнал на една от жените на шейха. Но дори смъртта не го плашеше, след като позна забраненото удоволствие, което предлагаха прегръдките на Елиса.
Една сутрин Ахмед нарочно потърси Криста и я отведе настрана, докато хората му бяха заети да вдигат лагера.
— Любов моя — каза той с изтощен глас и лице, набраздено от уморени бръчки. — Знам, че всичко това не е лесно за тебе. Сахара е сурово място за човек, който не е роден в нейните предели. Близо сме до тунизийската граница и аз взех едно мъчително решение.
Криста се размърда. За какво намекваше той?
— Тунис? — повтори тя глупаво.
— Да — потвърди той тържествено. — Отвеждам те в Тунис, при семейството ти. Туарегите ще чакат завръщането ми на границата на пустинята.
— Връщаш ме?
Защо ли думите й прозвучаха така идиотски?
— Нямам друг избор, Криста. Когато преминем границата, Абдулла няма да ни закача. Да те влача от място на място само защото съм такъв егоист, че не искам да се разделяме… това не е живот за тебе. Много пъти съм те излагал на огромни опасности и не бих могъл да живея, ако с тебе се случи нещо. Трябва да те държа надалече от Абдулла.
— Аз не се оплаквам, Ахмед. Ако наистина ме обичаш, не ме отпращай.
— Точно защото те обичам, трябва да отидеш в Тунис.
— Ти ще дойдеш ли с мене? — запита тя с надежда, предусещайки отрицателния му отговор много преди да го чуе.
Накрая Ахмед отговори:
— Знаеш, че не мога, любов моя. Имам мисия. Когато завърша това, с което съм се заел, ще дойда за тебе.
— А… ами ако Абдулла те убие?
— Няма.
— Ами ако реша да не те чакам?
— Ще ме чакаш — отвърна Ахмед и я изгледа строго.
— А Елиса?
— Елиса? Какво общо има тя с нас? Обещах й съпруг, ако ти служи добре.
Ти ли ще бъдеш съпругът, който й е обещан, извика оскърбено умът й. Според обичая той можеше да се ожени за Елиса, но не и да вземе чужденка за съпруга.
— Желая щастие на двама ви — произнесе тя сухо, но сарказмът й убягна на Ахмед, който нямаше представа за какво говори тя.
— Ще се погрижа Елиса да бъде ощастливена — увери я той, мислейки, че тя се е привързала към момичето и иска да се увери, че бъдещето му е осигурено.
— Сигурна съм, че ще го направиш — отбеляза тя с огорчен тон.
— Остави Елиса, любов моя. Ще имаме много нощи, само ти и аз, преди да стигнем Тунис. Нощи, в които ще си наваксаме за цялото време, през което ще бъдем разделени. Когато приключа с Абдулла, никога няма да те изпускам от поглед.
— Ще ме държиш затворена в харема ли? — възрази с негодуващ глас Криста. — Сламки ли ще теглим, за да знаем коя кога ще ти доставя удоволствие?
Пренебрегвайки напълно факта, че Криста може би говори съвсем сериозно, Ахмед подметна игриво:
— Можеш да бъдеш сигурна, че твоята сламка ще е по-късата през повечето нощи, сладка моя. Едва когато те изхабя от употреба, тогава ще си потърся друга.
Но като видя посърналото й лице, продължи по-сериозно:
— Хайде, любов моя, защо е тази тъжна физиономия? Когато се върна за тебе, вече винаги ще бъдем заедно.
Нека мисли каквото си иска, реши Криста с леко угризение, защото нея нямаше да я има, когато — или ако — той се върнеше. Щеше да сподели тези скъпоценни последни нощи с него, но само за да събере достатъчно спомени, които да има до края на живота си. Нима той не разбира, че тя няма да се задоволи да заема толкова малко място в сърцето му? Че не може да го споделя с други жени? Когато я изостави в Тунис, тя ще се върне в Англия и ще живее при леля си. Бракът с Брайън вече не беше изход. След като бе познала любовта на Ахмед, не можеше да погледне никой друг мъж.