Разделиха се след малко, когато Омар дойде, за да им каже, че всичко е готово и могат да тръгват. След като й отправи пламтящ поглед, изпълнен със страстни обещания, Ахмед се обърна и се отдалечи. Отсъствието му остави празнина, която никой и нищо не можеше да запълни. Сякаш слънцето си бе отишло от нейния свят и тя потръпна, когато някакво странно предчувствие предизвика внезапен и непреодолим хлад по гърба й. Едно необяснимо усещане й подсказваше, че вижда Ахмед за последен път в живота си.
12
Криста се размърда неспокойно, когато сънят й бе нарушен от смущаващи мисли. Както им бе станало навик, Елиса споделяше шатрата й, докато мъжете спяха свити до камилите си. Девойката въздишаше и се въртеше в съня си. Дали сънува Ахмед и страстните им срещи в нощите, когато се измъкваше от палатката, за да отиде при него? Тя се запита разсеяно дали момичето отново ще иде при Ахмед тази нощ.
Изведнъж Криста подскочи, когато внезапен силен шум я изтръгна окончателно от съня. Тропотът на подкови отекна в ушите й заедно с предупредителните викове, последвани от смразяващи кръвта предсмъртни стонове. Елиса подскочи стресната, докато Криста се изправяше на крака, за да надникне през отвора на шатрата. Елиса я последва. Това, което видяха, можеше да бъде гледка от самите дълбини на ада.
Десетки въоръжени мъже с факли в ръце, размахали страховити ятагани, връхлитаха с бързите си камили върху спящия лагер, сечаха и убиваха наред.
— Еничарите на Абдулла — изрече едва чуто Елиса, хвърляйки изплашени погледи на всички страни.
Господи, как можа да се случи, смръзна се на място Криста, докато пред очите й продължаваше да се вихри ужасната сеч. Някои от туарегите успяваха да се изправят и да се впуснат в яростна битка, оправдавайки репутацията си на свирепи бойци.
Но от мястото, където се намираше, Криста виждаше, че битката е загубена още преди наистина да е започнала, защото туарегите бяха много по-малко от нападателите и те ги бяха връхлетели изневиделица.
— Ахмед? Къде е Ахмед? — разтревожи се Криста, търсейки с очи из обления в лунна светлина лагер.
— Ето го там! — посочи Елиса към един мъж, чиято бяла дреха бе цялата насечена и изцапана с кръв. Ужасена, тя го загледа как храбро се бори с двама еничари, твърдо решени да го убият. Омар се сражаваше наблизо, мъчеше се да си пробие път до Ахмед, но трябваше да се отбранява срещу двама отлично обучени бойци от армията на Абдулла.
Изпаднала в паника, Криста стоеше безпомощно и гледаше как Ахмед постепенно губи надмощие. Зърна сабя в ръката на един умиращ мъж, проснат наблизо, и изскочи от палатката, без да помисли за собствената си сигурност. Потискайки погнусата си, тя изтръгна сабята от ръката на мъжа; стори й се изключително тежка. Повлече я след себе си, докато тичаше към Ахмед, после я вдигна с две ръце над главата си с намерението да я стовари върху главата на единия от противниците му.
Усилията й обаче отидоха напразно, когато тромавото оръжие бе изтръгнато от ръцете й и тя усети как някой я сграбчва откъм гърба.
— Ястреб! — извика, припомняйки си, че не бива да го назовава с истинското му име пред хората на Абдулла.
Огромният мъж, който държеше яростно съпротивляващата се Криста, замръзна, вгледан в противника, който се бореше за живота си. Макар че не виждаше нищо освен едни тъмни, гневни очи, бялата дреха и властното му държание събудиха внезапен спомен. Това беше човекът, когото наричаха Пустинния ястреб, човекът, отговорен за провала му, човекът, който едва не причинил смъртта му. В своята милост Абдулла му бе дал още една възможност да изкупи вината си, като плени този пустинен шейх, който бе причинил такива ядове на бея и му бе отнел толкова голямо имущество. Капитан Хаджи бе повел хората си през обширните пустинни пространства, за да търсят неуловимия Пустинен ястреб.
— Стой! — извика капитанът. Двамата мъже, които стесняваха обръча около Ахмед, отпуснаха оръжията, поглеждайки към началника си. — Това е Пустинният ястреб, човекът, когото търсим. Хванете го, но не го убивайте. Абдулла иска това удоволствие лично за себе си. Той ще умре бавно, защото се осмели да сложи ръка върху чуждестранната наложница на нашия господар и да го лиши от голямо богатство.