Когато няколко еничари се спуснаха да изпълнят заповедта, се озоваха пред острия връх на сабята на Ахмед.
— Остави оръжието, Ястреб — заповяда с рязък глас капитан Хаджи. — Аз държа жената. Ако се биеш, няма да спечелиш нищо, само ще проиграеш живота и на двама ви.
Ахмед позна капитана от предишната им среща. Не беше ли откраднал Криста от кервана преди няколко седмици под носа на капитана почти по същия начин? Сега като че ли капитан Хаджи щеше да получи възмездие.
— Бъди разумен, Ястреб — започна да го увещава Хаджи. — Жената ще остане невредима. Тя трябва да бъде върната на Абдулла. Той ще бъде много доволен, като научи, че сме хванали свирепия Пустинен ястреб.
Готов за бой, Ахмед започна да претегля възможностите. Можеше да се бие, докато падне убит, което без съмнение щеше да стане бързо, а можеше да се предаде и да се надява съдбата да му покаже как да спаси и себе си, и Криста. Тя нямаше полза от неговата смърт. Докато беше жив, все щеше да има някакъв макар и малък шанс да може да спаси и нея, и себе си, макар почти да не се съмняваше, че когато брат му узнае кой е той в действителност, ще нареди да го убият, за да запази бейлика за себе си и своите наследници. Отчаяната молба на Криста го накара да се реши.
— Предай се, Ястреб, моля те! Не из позволявай да те убият! Обичам те!
— Няма да направиш нищо на жената, нали? — запита Ахмед с тревожен поглед и натежал от отчаяние глас.
— Тя няма да пострада — обеща Хаджи.
— А хората ми?
— Абдулла иска тебе. Без водача си те са нищо и лесно могат да бъдат контролирани. Понеже са много смели, оцелелите ще бъдат оставени в пустинята да се погрижат сами за себе си. Ще им вземем оръжието, камилите и храната. Оцеляването им ще зависи от волята на Аллаха.
Ахмед кимна Не би могъл да иска повече. Като знаеше колко са изобретателни туарегите, беше убеден, че повечето ще оцелеят. Пусна долу ятагана си и веднага беше заловен.
— Вържете го и го пазете добре — заповяда строго Хаджи. — Ще бъдем добре възнаградени за работата си от тази нощ.
Хаджи изкриви лице, като си спомни бесния гняв на Абдулла, когато му съобщиха, че керванът му е бил нападнат от Пустинния ястреб и наложницата е била открадната. Бе викал и вилнял, докато накрая падна сгърчен на пода и трябваше лекарят да дойде да го успокои. След това бе пратил армията си, водена от капитан Хаджи, в Сахара, за да преследва шейха; заповедта беше да не се връщат без Пустинния ястреб или без чуждестранната наложница.
Хаджи изведнъж осъзна, че държи в ръцете си една дърпаща се жена, и я повлече към палатката, която някак бе останала неповалена. Но преди да стигне до нея, оттам излезе един от неговите хора, който влачеше викащата Елиса; дрехите висяха на парцали от почти голото й тяло.
— Тази жена принадлежи на Пустинния ястреб, капитане, какво да правя с нея? — запита войникът, когато видя водача си да се приближава.
По състоянието на дрехите на Елиса личеше, че мъжът вече се бе възползвал от нея.
— Заповядано ни е само да отведем чуждестранната наложница и шейха в Константин — сви рамене Хаджи. — Дай я на войниците или я остави в пустинята с другите. Не ме интересува.
— Хората ще бъдат благодарни за това развлечение — ухили се еничарят. — Доста дълго преследвахме този пустинен шейх, а битката изостри апетита им за женска плът, както и за кръв.
Той се обърна и се отдалечи, без да обръща внимание на протестните викове на Елиса.
— Не! — изкрещя Криста, когато най-накрая си възвърна гласа. — Не можете да я вземете! Тя е още дете!
— Дете! — изсумтя Хаджи и се изсмя противно. — В Бискра деца като нея и по-млади изпълват бордеите по всички улици. Не се плаши, тя ще оживее.
Криста прекара остатъка от нощта в непоносим страх, представяйки си какъв ужас изживява Елиса. Макар момичето да не бе показало приятелско отношение към нея, тя не би пожелала участта й дори на някое животно. Никой не биваше да понася подобно долно отношение. Можеше само да благодари на бога, че не я е сполетяла съдбата на Елиса.
Безпокоеше се и за Ахмед. Нима животът му беше пощаден само за да бъде отнет от Абдулла, когато той научи, че пустинният конник е собственият му полубрат? От всичко, което бе чувала, този човек беше зъл и обзет от манията за власт. Мислейки за бея, тя се запита каква ли роля й е отредена в харема му. Щеше ли да стои там като безлична бройка или щеше да заема по-видно място — в леглото му? Можеше само да се надява, че ще е първото. Някъде преди зазоряване умората я надви.
Събуждайки се след минути, както й се стори, Криста се стресна от лек стон, който идваше отвън. Отвори очи ужасена, като видя Елиса, съвсем гола, да влиза с подгъващи се крака в палатката. Безброй синини покриваха тялото й, лицето й бе пепеляво от болка и тя се отпусна като безволева купчинка в ръцете на Криста.