— Тогава защо е тоя шум? Вземай курвата и върви.
— Не! — протестира Криста и се хвърли към Елиса. — Момичето е жестоко изтезавано. Тя е… моя прислужница и настоявам да я оставите на спокойствие.
За миг Хаджи изглеждаше сериозно объркан. Накрая вдигна рамене и каза:
— Вече я дадох на моите хора. Тя не е важна.
Широко ухилен, Харун взе отговора на Хаджи за потвърждение на претенциите му върху Елиса и поднови усилията си да я извлече от палатката. Дори Елиса прие думите на капитана като окончателна присъда, защото сякаш се прекърши вътрешно, сведе покорно глава и се приготви да последва Харун. Напомни на Криста агне, което водят на заколение.
— Капитан Хаджи — изрече Криста, призовавайки цялото високомерие, което й беше необходимо. Обзета от отчаяние, тя знаеше, че животът на младото момиче е заложен на карта. — Ако стана фаворитка на Абдулла, а това е много вероятно, ще се погрижа да ви накажат заради болката и унижението, които е изтърпяла прислужницата ми. Ще ви държа лично отговорен за действията на вашите хора. Ще накарам да ви лишат от чина ви и да ви изгонят от Константин. Искате ли да рискувате всичко, за което сте работили? Помислете си добре, капитане, преди да позволите това момиче да тръгне с вашия войник.
Капитан Хаджи не беше глупак. Абдулла най-вероятно щеше да бъде запленен от красотата и смелостта на тази чуждестранна наложница. Особено ако жената му се отдадеше доброволно. Добре известно беше, че Абдулла предпочита русите жени, а тази беше особено красива. Капитанът не можеше да си позволи да си навлече неговия гняв, защото ако един тя заемеше видно място в харема на Абдулла, той предпочиташе да я има за съюзник, а не за враг. Мъжете се създаваха и се пречупваха в харема, макар че малко жени изобщо напускаха пределите на тези разкошни сгради.
— Е, капитане, какво е решението ви? — запита Криста, проклинайки лекото треперене в гласа си.
Отдавайки й мислено дължимия респект, Хаджи бързо отсъди.
— Пусни момичето, Харун. Хората ще утолят страстта си в Бискра.
— Но, капитане — възрази разсърден и разочарован Харун, — Нима ще се отметнеш от думата си? Тази жена е курва. Свикнала е на сурово отношение.
— Стига! — изрева Хаджи. — Чу заповедта ми. Не докосвайте момичето. Върви!
Когато войникът излезе от палатката, Хаджи се обърна към Криста с присвити очи.
— Спомни си за мене, господарке, когато се издигнеш в благоволението на Абдулла. Не забравяй, че Хаджи открито се е противопоставил на своите хора и е уважил желанието ти. И бъди достатъчно признателна, когато ти поискам отплата.
И излезе, оставяйки Криста разтърсена, но въодушевена. За момента беше спасила живота на младото момиче.
— Господарке — възкликна Елиса и падна на колене. — Как да ти се отплатя? Ти ми спаси живота, макар че се държах враждебно с тебе. Прости ми.
Криста, смутена, вдигна Елиса от земята.
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Не искам нищо в замяна, Елиса, само да ми бъдеш приятелка. Отиваме в Константин, а там ни чака несигурно бъдеще. Ще е по-добре да го посрещнем заедно, като приятелки.
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Господарке, не заслужавам милостта ти — хълцаше Елиса. — Аз… аз извърших голяма неправда спрямо тебе.
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Ако говориш за Ахмед, мога да разбера желанието му към тебе. Ти си млада и много красива. Кой мъж може да ти устои?
— Такъв мъж като Ахмед, господарке. Той ми се скара и ме отпрати. Иска само тебе. Много те обича, господарке. Невероятна радост озари лицето на Криста.
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Ти… ти сигурна ли си, Елиса? Или ми го казваш само заради това, което направих за тебе?
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Истината е, господарке. Излъгах те, когато ти казах, че Ахмед… е спал с мене. Ревнувах, защото той предпочиташе тебе.
Изведнъж Криста си спомни нощта, когато Ахмед отиваше към палатката си, носейки Елиса на ръце.
— Но аз го видях да те внася в палатката си!
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Нищо не се случи — увери я Елиса, свеждайки засрамено глава. — Бях планирала всичко много добре, но Ахмед не ме пожела. Прости ми, господарке.
— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Прощавам ти, Елиса — усмихна се Криста и прегърна момичето. — И моля те, наричай ме Криста. Не биваше да се съмнявам в любовта на Ахмед. Само се надявам да не е твърде късно. Нито ти, нито аз знаем какво ни носи бъдещето. Трябва да се държим заедно, Елиса, и така може би ще помогнем на Ахмед да се спаси от сабята на Абдулла.