— Такъв мъж като Ахмед, господарке.
Аз съм твоя робиня, Криста — изрече пламенно Елиса. — Както и твоя приятелка. Ще ти служа, колкото ми стигат силите. Ще правя всичко, каквото поискаш, за да докажа верността си и да спечеля доверието ти.
По-късно, не можейки да заспи, Криста се въртеше на леглото, мислейки за Ахмед и как погрешно го беше преценила. Само да можеше да отиде при него, замоли се тя безгласно, да можеше да му каже колко съжалява, че се бе усъмнила в любовта му. Някак, някой ден щеше да дойде време тя да докаже силата на своята любов. Дотогава обаче трябваше да вярва в съдбата и да се надява, че в края на краищата двамата ще се съберат.
13
Високите стени на Константин се разкриха пред погледа им много преди да бяха стигнали старинния град. Гледката беше внушителна — обграден от три страни с назъбени стени, високи сто фута, градът се бе разположил сред естествената защита на реката. Четвъртата страна беше свързана с околната местност чрез тесен провлак. Целият град бе кацнал на високо плато, широко хиляда ярда. Дори от мястото си Криста виждаше къщите, накацали една над друга, много от тях надвиснали над ръбовете на стръмната пропаст, заловени за скалите така, сякаш някой по-силен вятър може да ги отвее. Почти невъзможно й се струваше този постамент от варовик да може да крепи града, но явно го бе крепил столетия наред.
Край удивителния град имаше полета, засети с жито, маслинови горички и залесени хълмове. Река Румел се виеше около три от страните на града през дълга, тясна клисура, проправяйки три естествени каменни арки, през които можеше да се влезе в града.
Влязоха в града през една от каменните арки под ослепителното африканско слънце. Начело беше капитан Хаджи, следваха го жените. Зад тях вървяха четирима въоръжени стражи. Ахмед не се виждаше никъде, но Криста знаеше, че не е далеч и че го пазят свирепи стражи.
Криста веднага забеляза, че стръмните хълмове на града бяха гъсто застроени с дворци, храмове, вили и арки, ослепително бели под силното слънце. Скоро стигнаха в центъра на оживения град, но продължиха да се изкачват нагоре. След като вървяха известно време през претъпканите с хора улици, влязоха в казбата, където беше разположен дворецът на бея.
Докато минаваха по виещите се улици, Криста обърна внимание на Елиса върху странното облекло на мнозина граждани. Някои от тях, както каза Елиса, бяха мараху, тоест свети мъже, които просят, за да се изхранват. Когато посочи жени, обути с извънредно малки чехли с висок ток, в които се побираше едва половината от крака им, със старовремски островърхи шапки, от които се спускаше бял копринен воал, обгръщащ цялото тяло, Елиса обясни, че това са еврейки. В Константин имаше голяма еврейска колония.
Нямаше време за повече разговори, когато стражите въведоха Криста и Елиса през една малка странична врата вътре в двореца и ги заведоха в един облян в слънчева светлина двор, цял постлан с мрамор и пълен с портокалови и лимонови дървета. Наоколо имаше построени килии, а сводовете на вратите им се крепяха на усукани многоцветни колони; Криста предположи, че беят и неговите наложници прекарват там горещините през деня. Високите стени на тази райска градина предпазваха от праха и шумотевицата на тесните криволичещи улички, които току-що бяха прекосили. Единственият звук, който дочуваха ушите им, беше плисъкът на фонтана и шумоленето на дърветата. Капитан Хаджи и стражите като че ли бяха забравили за двете жени, когато процесията влезе в двора, и сега двете стояха сами, несигурни и уплашени от това, което предстоеше.
Иззад една от белите мраморни колони се появи огромната фигура на мъж, чиято кожа беше черна и блестяща като полиран абанос. Очите бяха само едни цепки в дебелото му лице, а огромният му корем му пречеше да диша и дъхът му излизаше като къси хълцания. Месото висеше на пластове по огромното му тяло, трепереше и се полюшваше с всяка стъпка. На главата си бе увил нещо като тюрбан, който придаваше още няколко инча към и без това огромния му ръст. Мъжът беше смешно облечен в увиснали панталони от блестящ сатен и горна дреха, която оставяше голи по-голямата част от гърдите и корема. На кръста си бе запасал сабя, огромните му крака бяха боси.
Двете жени се притиснаха една до друга и Елиса прошепна задавено:
— Това е евнух, Криста. Може би управителят на харема.
Той им махна да влязат през вратата, от която току-що бе излязъл, но без да каже и дума. Когато жените го зяпнаха неразбиращо, той поклати глава и отвори уста. И те видяха, че вместо език има една отвратителна червена дупка насред ухилената си физиономия.