— О не! — изпъшка Криста, притискайки ръка към устата си, за да потисне внезапно надигналото се гадене.
— Аллах да ни помага! — отвърна Елиса и изви лице настрани.
След като даде по този начин необходимото обяснение, мъжът отново махна към засводената врата и ги побутна натам, за да подчертае, че трябва да влязат. Понеже нямаше друг избор, Криста хвана ръката на Елиса и двете влязоха в харема на Абдулла.
Прекосяваха дълги коридори с мраморни колони, стаи, застлани с турски килими, чиито стени бяха облицовани с интересни многоъгълници, и влязоха в една баня, много подобна на онази, в която се бе къпала в сарая на Калим, само че двойно по-голяма. Каменни пейки обграждаха искрящо синия басейн, който беше подозрително пуст. Със сигурност такъв бейлик като Константин произвеждаше достатъчен брой красиви жени, които да задоволят Абдулла, помисли си Криста. Но харемът изглеждаше пуст, някаква тъга виснеше над това място. Не се чуваха весели гласове, нямаше оживено женско бъбрене. Тишината подейства потискащо на Криста.
— Страх ме е — прошепна Елиса, изказвайки на глас опасенията на Криста. — Нещо не е наред.
— И аз това си мисля — съгласи се Криста.
— Може би Абдулла е от тези, които не харесват жените — изрече с надежда Елиса, — чувала съм за такива мъже.
— Може би — отвърна Криста със съмнение.
От клюките на еничарите, които бе дочула досега, тя нямаше впечатление, че Абдулла не се интересува от жените. Както бе разбрала, той редовно ги използвал за сексуални цели.
Огромният евнух им махна да седнат на пейката. Криста се подчини нерешително, но тъй като любопитството надделяваше над страха, тя се почувства по-смела. Елиса бързо я последва. Тогава мъжът се обърна и излезе от стаята, а огромните му крака шляпаха шумно по мраморния под.
Докато Криста и Елиса бяха оставени сами да размишляват над съдбата си, войниците завлякоха Ахмед в двореца и го хвърлиха пред краката на Абдулла. Смешно беше да бъде докаран като затворник в страната, която трябваше да управлява, и той яростно се дърпаше, мъчейки се да се отвърже.
Бялата му дреха бе цялата изпоцапана и раздрана; само синият шал, който закриваше лицето му, бе останал сравнително здрав. Интересно, но капитан Хаджи не бе настоял да се махне единствената част от облеклото му, която прикриваше неговата самоличност. Страховитият капитан повече се грижеше за това, да заведе Криста жива и здрава в Константин, отколкото да демаскира Пустинния ястреб. Задоволяваше се да остави този смел ездач на милостта на Абдулла.
Изтощен, понеже в последните дни му бяха давали само толкова вода и храна, колкото да оцелее, Ахмед вдигна тъмен поглед към брат си и се опита да се изправи на крака. Абдулла безстрастно се взря в мъжа, който му бе струвал цяло богатство в няколкото изминали месеца. Когато кимна, двама мъже пристъпиха напред и изправиха Ахмед, дърпайки го за вързаните му ръце, а въжето безжалостно се впи в плътта му.
— Значи ти си този, когото наричат Пустинния ястреб — изрече презрително Абдулла. — Сигурно знаеш, че беше само въпрос на време да те хвана. Моята армия е една от най-добрите, а капитан Хаджи имаше особено основание да те преследва.
Ахмед не каза нищо, само отправи мрачен поглед към брат си. Абдулла продължи:
— Аз си върнах наложницата, а твоите хора без съмнение са загинали в пустинята. Какво можеш да кажеш в своя защита, Ястреб? Защо нападаше само моите кервани, кой си ти и какво съм направил, за да заслужа омразата ти! Говори, човече! Искам да чуя отговора ти, преди да заповядам да те изтезават и да те убият.
— Не разпозна ли собствения си брат, Абдулла? — изсъска Ахмед, напрягайки се да разкъса въжетата.
— Ахмед! — възкликна Абдулла и махна на един от еничарите си да свали шала, закриващ лицето на пленника. — Барбароса ме увери, че си мъртъв, но противно на здравия разум ти се върна, за да ме заплашваш и ограбваш. Капитан Хаджи ще бъде щедро възнаграден, задето ми стори такава голяма услуга. Не само сега си под моя власт, но и твоята жена също.
— Ако направиш нещо на Криста, аз ще…
— Какво ще направиш? — изсмя се сурово Абдулла — Все още не съм видял новата си наложница, но мога да те уверя, че ще й се насладя толкова повече, колкото по-силно държиш ти на нея. Кажи ми, Ахмед, добре ли си я обучил? Дали е също толкова послушна, колкото и страстна?
— Копеле! — изсъска Ахмед. — Обичам Криста и ако я нараниш, ще те убия с голи ръце.
— Да я нараня ли? Няма да й се случи нищо. Но може да те накарам да гледаш, когато си легна с нея. Ще бъде интересно, не мислиш ли, да сравниш по какъв начин реагира на двама ни?