— Пусни я, Абдулла. Прави с мене каквото искаш, но освободи Криста.
— Не си в положение да се пазариш. Освен това аз сам ще разбера какво я прави толкова изключителна за тебе. Струва ли си двестате дуката, които платих за нея?
— Аз още не съм мъртъв, Абдулла — изфуча Ахмед. — Ще те накарам да платиш за греховете си. Не съм забравил какво направи с майка ми, нито ще забравя какво искаш да направиш с Криста.
— Ами! Майка ти беше една чуждестранна кучка, която омая нашия баща и го накара да те обяви за свой наследник.
Вбесен, Ахмед се изтръгна от ръцете на стражите и се хвърли върху Абдулла, събаряйки го на пода. Когато се опита да го ритне с обутите си в ботуши крака, близкият страж реагира инстинктивно и го удари с широката страна на сабята си. Той се строполи на пода и изпъшка.
— Отведете го — заповяда Абдулла, изправяйки се на крака — Когато дойде в съзнание, му ударете десет камшика. И изпратете Хаджи при мене. Капитанът се отличи и заслужава щедра награда.
Мина много време. Криста и Елиса говореха тихо и се възхищаваха на красотата на банята. Минаха може би часове и една малка фигурка, облечена в развяваща се джалаба, влезе в банята през една врата зад гърба им, погледна за миг двете приближени една до друга глави и после пристъпи тихо към тях.
— Извинете ме, господарке — каза тя, усмихвайки се плахо на Криста. — Абдулла бей ме изпрати да ви служа.
Стресната от нежния женски глас, Криста се обърна и радостна усмивка озари сините й очи.
— Ленор! Колко се радвам да те видя!
— Познаваш ли тази жена? — запита Елиса с лека ревност в гласа, забелязвайки че жените говорят на един и същ чужд език.
— Това е Ленор, моя сънародничка — обясни Криста на арабски. — Абдулла я изпрати да се грижи за мене по време на дългото пътуване от Алжир. Загубих следите й, когато керванът беше нападнат. — И се обърна пак към Ленор: — Радвам се, че нищо ти няма…Отсега нататък ще говорим на арабски, за да може да разбира моята приятелка Елиса.
Ленор се поклони.
— Както желаеш, господарке.
— Не ми се покланяй, Ленор, и моля те, наричай ме Криста. — Леонор се усмихна но не каза нищо. — Знаеш ли какво ще стане с нас?
— Знам само това, което ми казаха, Криста — изрече Ленор с глас, в който се прокрадваше съжаление. — Абдулла ми нареди да се погрижа ти и твоята прислужница да се освежите, преди да ви заведат при него.
— Кой беше този огромен мъж, който ни посрещна на двора? — осмели се да запита Елиса.
Повехналото лице на Ленор се сбръчка в усмивка, която подчерта ситните гънки, излизащи от ъглите на очите и устните й.
— Фидор е главният евнух, който отговаря за харема. Вярно, доста е страшен, но няма да ви създава притеснения, ако изпълнявате заповедите — увери ги тя.
— Какво е станало с езика му? — не можа да се сдържи Елиса.
Ленор се намръщи.
— Не мога да кажа. Моля ви, не ме питайте нищо повече. — Тя така се развълнува, че Елиса и Криста я зяпнаха.
— Със сигурност можеш да говориш с нас — увери я с тих глас Криста. — Ако не можеш да ни кажеш нищо за Фидор, поне ни кажи защо харемът на Абдулла изглежда опразнен специално за нас. Като се съди от големината му, тук могат да бъдат настанени страшно много жени.
— Криста, аз…
Сивите очи на Ленор се замъглиха от вълнение, което извираше от сърцето й. Състрадание? Жалост? Каквото и да беше, то в края на краищата развърза езика й и тя заговори с нисък, напрегнат глас, изпълнен с болка и спомени.
— Когато Халид ибн Селим умря така внезапно и Абдулла завзе властта, първата му заповед беше да осъдят на смърт моята господарка Емили.
— Емили?
— Майката на принц Ахмед и любимата наложница на Халид бей. Абдулла се страхуваше от огромната власт на господарката Емили, знаеше, че тя ще получи широка подкрепа в полза на своя син, ако бъде оставена жива. По негова заповед тя беше хваната и хвърлена от стените на града в рова. За щастие по-младият й син Язид избягна тази съдба. Останалите жени от харема бяха продадени на различни съдържатели на бордеи в града. Ти си първата придобивка на Абдулла. Без съмнение ще има и други, защото в момента негови пратеници сноват из страната и търсят красиви млади момичета.
— Но аз не съм… — извика Криста уплашена, когато си спомни слуховете за жестокостта на Абдулла.
— Ти притежаваш нещо изключително важно в очите на Абдулла — отвърна Ленор. — Нещо, което го заинтригува още когато чу за тебе.
— Какво е то? — запита Криста.
— Ти си жената, от която се интересува брат му. Според Червената брада Ахмед високо те цени. Абдулла толкова ревнува брат си, че иска да притежава или да унищожи всичко, което е скъпо на Ахмед. Ето защо си тук. Освен това той знае, че си голяма красавица. Описанието, което Барбароса му даде, беше достатъчно, за да го омагьоса, а сега, когато е пленил Ахмед, беят се надява да увеличи страданията му, като му даде да разбере, че ти му се подчиняваш във всяко отношение. Че си негова и може да разполага с тебе както иска.