— О, господи — изпъшка Криста, съвършено смазана от разкритията на Ленор. — Значи Абдулла знае, че Ахмед и Пустинният ястреб са един и същи човек. Надявах се… Абдулла направил ли му е нещо? О, моля те, Ленор, кажи ми какво знаеш.
— Криста, аз знам само това, което се говори тайно из двореца. Но научих, че Абдулла е свалил маската на Ахмед и е накарал да го затворят някъде тук, в двореца. На никого не е казал какво възнамерява да прави със своя полубрат, но знаеш че няма да бъде хубаво. Той е преизпълнен с омраза.
Криста замълча и безсилни сълзи потекоха по бледите й бузи. Нищо ли не можеше да направи, за да помогне на Ахмед, запита се тя. Какво беше и нейното бъдеще? Щеше ли да стане играчка на Абдулла, докато се умори от нея и я продаде на някой съдържател на бордей? Ако това беше нейната съдба, тя би предпочела да умре заедно с Ахмед, защото не можеше да понесе мисълта друг мъж да я докосне, не и след блаженството, което бе преживяла в изпълнените с любов прегръдки на Ахмед.
— Не плачи, Криста — замоли я Елиса и я потупа плахо по рамото. — Ще измислим нещо. Трябва.
Но нейните окуражителни думи не повдигнаха унилия дух на Криста. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че само чудо може да я спаси от тази ужасна съдба.
Стаята, предназначена за Криста, беше светла и просторна, мебелировката й беше оскъдна, предимно възглавници за спане, струпани върху красива кушетка и заметнати с прозрачни розови драперии. Същите прозрачни завеси висяха и пред високите засводени прозорци, които гледаха към красивия двор, през който бяха влезли в харема. Подът беше от хладен мрамор, постлан с килими в ярки цветове, на които имаше изобразени птици и цветя. Стените бяха облицовани с фини плочки в златисто и тюркоазено синьо. Стаята вдъхваше усещане за спокойствие — състояние, което бе далеч от това на Криста.
След разговора си с Ленор тя се съблече и бе изкъпана в басейна, после една удивително сръчна слугиня я масажира чудесно. Когато реши да облече дрехите си, разбра, че са отнесени, и на тяхно място получи прозрачни виолетови панталони, чийто златен колан бе обшит с перли и аметисти. Елечето от по-тъмен виолетов плат също бе инкрустирано с украшения, оставяйки пъпа й гол, а гърдите едва закрити. Дългата й сребриста коса бе оставена свободно и висеше до кръста. Елиса бе облечена по същия начин, но не толкова разкошно. След това двете получиха храна и им бе позволено да се върнат в стаите си. Малката стаичка на Елиса, подходяща за прислужница, беше съвсем наблизо. С глас, изпълнен със състрадание, Ленор посъветва Криста да си почине, докато не дойде повикване от Абдулла. Но как можеше да спи, когато скоро щеше да се срещне с мъжа, когото смяташе за ужасно чудовище?
Когато повикването на Абдулла дойде, то не бе донесено от Ленор, а от Фидор, отворил в широка усмивка лишената си от език уста. Той махна на Криста и тя го последва с неспокойно сърце, струваше й се, че чува биенето му в ушите си. Той я поведе по множество коридори и накрая я пусна в огромна стая, която явно служеше за спалня. Мебелите в златисто и пурпурно бяха по-украсени от всичко, което бе виждала досега. Тя се обърна, за да запита нещо Фидор, но видя, че той е изчезнал и вратата се е затворила плътно зад нея. Накани се да го последва, но разбра, че от другата страна на вратата стои страшен евнух, застанал като каменна статуя, леко разкрачен, скръстил огромните си ръце върху невероятно широките си гърди. Той я избута отново в стаята и шумно затръшна вратата пред лицето й.
— Няма къде да избягаш — произнесе един развеселен глас. — Много дълго чакам да видя наложницата на брат си.
Когато чу гласа, Криста трепна, обърна се и затърси в полумрака на стаята.
Той излезе от сенките край прозореца и Криста го изгледа смаяно, защото никак не се връзваше с първоначалната й представа за него. Възможно ли беше този свеж и строен млад мъж да е същото онова чудовище, което тя очакваше да срещне, възможно ли е този човек да се бе провинил в хладнокръвно убийство? Може би година или две по-възрастен от Ахмед, той беше висок почти колкото него, макар и не толкова мускулест. Можеше да се нарече красив със светлата си кожа и тъмна коса, които сочеха чистия му берберски произход. Носът му беше прав, с дръзки очертания, очите тъмни. Но погледът на тези обсидианови очи издаваше истинската му природа. Студен, съвършено лишен от всякакво чувство, този поглед беше почти безизразен, когато се втренчи изпитателно в Криста. А устните му, прекалено тънки и твърди, рязко се отклоняваха от впечатлението, което създаваше иначе красивото му лице.