То идваше от дълбините на нейното същество, породено от насилието, което беше принудена да изтърпява. И изригна от устата й като горчив поток, впръсквайки чисто бялата дреха на Абдулла и безценния килим под краката им. Дори стреснатият му вик не можа да прекрати потока, който продължаваше да се лее от гърлото й.
Криста нямаше откъде да знае, че Абдулла ненавижда болестите. Майка му се бе разболяла от странна болест, която постепенно й отнемаше човешкия облик, и още от дете Абдулла бе наблюдавал как единственият човек, когото някога бе обичал, се топи и изчезва, как пред погледа му от една жизнерадостна, красива жена майка му се бе превърнала в стара, съсухрена вещица. Абдулла винаги се бе гордял с хубавото си лице и с изключение на сакатия крак, неизменно се бе смятал за красив мъж. Който освен това притежаваше и невероятната способност да остава винаги здрав, недосегаем за всякакви болести.
Сега, като видя, че Криста е болна, това така го уплаши, че я отблъсна с нескривано отвращение.
— Кучка! — изрева той истерично. — Защо не ми каза, че си болна? Фидор! — изкрещя Абдулла, почти подлудял от неестествен страх. — Махни тази жена от очите ми. Ленор да се грижи за нея, докато оздравее. Върви! — изкряска той, разярявайки се все повече с всеки изминал миг.
И започна като полудял да къса изцапаните дрехи, крещейки на слугите да му приготвят баня и да почистят стаята му от горе до долу. Метна й вбесен и отвратен поглед с обсидиановите си очи и Криста с неизразимо облекчение се освободи от ненавистното му присъствие.
14
За огромно облекчение на Криста й беше дадена едноседмична почивка, за да се възстанови. През това време противното внимание на Абдулла й бе спестено и тя само благодареше на бога за това чудотворно избавление. Съдбата на Ахмед обаче не преставаше да я безпокои, безутешното му положение ден и нощ беше пред очите й. Представяше си го такъв, какъвто го бе видяла за последен път, в клетката, в която го бяха затворили, лишен от възможността да се изправи или да легне, насинен, окървавен, с разкъсани и мръсни дрехи. Косата му бе провиснала на сплъстени кичури, беше лишен и от най-примитивните средства за прилично съществуване. Сегашното му състояние беше неизмеримо далеч от гордия, надменен мъж, яздещ арабския си жребец в пустинята, сякаш израснал от недрата на суровата земя, която бе обявил за свое законно наследство.
Криста бе изслушала невярващо Ленор, когато тя й бе разказала, че клетките са жесток остатък от предишните времена, когато бейовете по традиция затваряли наследниците си, за да не им позволят преждевременно да искат властта. Може би, помисли Криста, Халид ибн Селим е трябвало да държи Абдулла затворен в една такава клетка. Но преди там да бъде хвърлен Ахмед, клетките, както научи тя, са стояли неизползвани много дълго време.
Единствената й утеха беше, че Елиса бе получила позволение да остане при нея и двете станаха неразделни. Прекарваха дните си заедно, планирайки бягство, но всичко беше напразно, защото знаеха, че подобно нещо беше неосъществимо.
В края на седмицата дойде повикването на Абдулла, от което Криста толкова се плашеше. Ленор й каза с глас, изпълнен със състрадание, че тази нощ трябва да я отведат в спалнята му. Изкъпаха Криста, масажираха й и я намазаха с ароматни масла и парфюми, а после я облякоха в прозрачен кафтан от бледосиня коприна с цвета на очите й. Макар външно да беше спокойна, умът й се бунтуваше, а в стомаха й бушуваха застрашителни спазми. Какво щеше да направи Абдулла, ако отново й прилошееше, разтревожи се тя. Но мислите й бяха брутално прекъснати, когато Фидор дойде, за да я отведе при бея.
Абдулла се беше излегнал на дивана си, подпрян на куп възглавници; беше облечен в бял кафтан, отворен до пъпа. Сакатият му крак беше грижливо прикрит под гънките на дрехата и привидно нищо не нарушаваше мъжествения му вид… нищо, само с едно изключение — студените, празни очи.
— Осведомиха ме, че вече си съвсем здрава и тялото ти изглежда освободено от болестта — забеляза той с измамно любезен глас. — Ленор твърди, че само си била изтощена от неудобствата на пътя, затова не пратих моя лекар да те прегледа. Тъй като си чужденка, несвикнала с нашия климат и с традициите ни, ще ти простя твоите… м-м-м… лоши обноски. Но сега дойде време да те използвам за това, за което възнамерявах още от самото начало. Предполагам, че Ахмед вече е на ръба на лудостта, като си представя всички възможни начини, по които всяка нощ се наслаждавам на тялото ти. И аз имам сериозното намерение да го държа жив — почти — дотогава, докато не те заведа при него с корем, в който е покълнало моето семе. Независимо колко време ще ми отнеме.