Ужасеното изражение на Криста извика доволна усмивка по тънките устни на Абдулла.
— Ти си зъл и покварен — изстена тя с парализирано от страх гърло.
Усмивката на Абдулла стана непоносима.
— Възможно е, но мога да бъда нежен и мил, когато поискам. Знаеш ли, че косата ти е като златна прежда? — изрече той ниско, пропускайки я през пръстите си. — Имам опит с жените и мога да ти доставя удоволствие, ако реша. Или мога да те взема насила, без никаква милост. Кое избираш?
— Няма да се покоря — предупреди го Криста.
— Тогава се приготви да си понесеш последствията — отвърна Абдулла и се хвърли върху нея.
Въпреки недъга си той беше удивително здрав и пъргав и Криста в миг усети как я вдига и я хвърля на дивана, а после я притиска под себе си. Коприненият кафтан, разкъсан, се свлече от тялото й и тя почувства как жестоката му, пламтяща твърдост прониква между бедрата й.
Криста усети как стомахът й внезапно се присвива и после започва да бълва съдържанието си в отвратително вонящ поток, който сякаш нямаше край. Абдулла отскочи отвратен и закрещя като луд:
— Курва! Кучка! Пак го направи! Допирът на брат ми отвращава ли те така, както моят?
Криста, разтърсвана от конвулсии, не можеше да произнесе нито една дума.
— Фидор! — изкряска Абдулла с все сила. — Махни тая кучка! И прати лекаря ми да я прегледа. Ако й няма нищо, а само се отвращава от мене, тогава я накажи с бастонада. Двайсет удара стигат. Ще я излекувам от отвращението, което изпитва при допира ми, дори това да е последното, което ще направя.
Фидор метна едва покривка върху голото тяло на Криста, метна я на широките си рамене и я изнесе от стаята; след малко я стовари грубо в средата на собственото й легло. Елиса почти в миг се озова при нея, изми лицето й и й предложи успокояваща напитка, за да уталожи разбунтувания й стомах.
— Какво стана, Криста? Много малко остана там. Да не би… да не би Абдулла да ти е направил нещо?
Криста поклати глава; изпитваше нещо средно между радост и страх. Не можеше да повярва, че за втори път беше повърнала върху Абдулла. Твърдо вярваше, че се беше спасила от смъртта този път само защото беят я искаше с определена цел.
— О, Елиса, отново се случи — изстена тя, разстроена, но облекчена. — В мига, когато той ме докосна, стомахът ми избълва съдържанието си върху него и Абдулла просто побесня. Може би с мене става нещо ужасно, за което и аз нямам представа.
— Струва ми се, че си намерила единствения начин да се предпазиш — изрече с успокояващ глас Елиса, доста обезпокоена от това, че Криста толкова лесно се разболяваше. — Какво ще прави Абдулла? Вече два пъти го отклоняваш така от целта му.
— Трябва неговият лекар да ме прегледа, а после да ме накажат с бастонада. Двадесет удара — и тя потрепери.
Елиса изохка състрадателно.
След няколко минути лекарят влезе и отпрати Елиса. Приветлив старец, чиито години тежаха върху плещите му, доктор Саид беше служил много години като лекар на Халид ибн Селим. Понеже умееше много добре да лекува, Абдулла прояви достатъчно разум да го задържи на служба при себе си. Честно казано, доктор Саид не обичаше особено много новия бей, но си вършеше работата, без да говори много. Сърцето му бе изпълнено със съчувствие към Ахмед, когото бе опознал много добре през годините, когато се оформяше характерът му, и бе помолил за позволение да лекува раните му, но Абдулла бе сметнал за уместно да откаже. Понеже не искаше да седи със скръстени ръце, Саид тайно бе подкупил един от стражите, за да получи достъп до Ахмед, и бе останал потресен от окаяното му състояние. Не можеше да направи кой знае какво, за да облекчи страданията му, освен да превърже многобройните рани и да му остави малко отвара за намаляване на болките.
Когато доктор Саид чу за Криста, състрадателното му сърце се изпълни с жалост и той започна да търси начин да помогне на беззащитната жена. Не се боеше за себе си, защото беше стар и смъртта не беше страшна за него. Бяха му казали какво ужасно нещо се е случило — даже на два пъти, — когато беят е поискал да легне с наложницата си, и му бе заповядано да я прегледа, за да види дали не е болна. Той по-скоро би предпочел да открие, че я мори някаква болест, отколкото да я види да страда в ръцете на жестокия Абдулла.