Криста изгледа недоверчиво доктора, когато той приседна до нея и обясни защо е дошъл. Тя кимна разбиращо, но въпреки това се смути, когато възрастният човек започна да я преглежда и да я задава деликатни въпроси. Когато той приключи с прегледа, бузите й все още бяха зачервени. Докторът я изгледа замислен.
— Положението ти не е сериозно — каза накрая той, — няма опасност за живота ти. Подозирам, че силното ти отвращение към Абдулла те кара да повръщаш, когато той те докосне. Не намирам никакви признаци за болест или слабо здраве.
Криста потръпна, осъзнавайки каква ще е съдбата й, когато Абдулла научи заключението на доктора.
— Не мога да понасям ужасния му допир.
Лекарят я изгледа продължително, преди да проговори отново.
— Искам да ме смяташ за твой приятел — довери й той с тих глас. — Мъча се да измисля начин да те предпазя от Абдулла, ако това е желанието ти.
Криста го погледна изненадано.
— Защо? Защо ще ми помагате?
— Защото обичах и уважавах Халид бей и ако той беше жив, знам, че нямаше да позволи на Абдулла да се отнася зле с тебе. Обичаш ли Ахмед?
Криста бавно кимна.
— От цялото си сърце.
Следващите му думи не я засегнаха, макар да знаеше, че би трябвало.
— Беше ли наложница на Ахмед?
— Аз… ние бяхме… любовници.
— Това, което ще ти предложа, може да те шокира, но ако се съгласиш, ще се отървеш за известно време от претенциите на Абдулла.
— Временно?
— Поне за няколко месеца. Може би ще е достатъчно, за да се помъча да убедя бея да поиска откуп от семейството ти. Ще ме изслушаш ли?
Какъв избор имаше, замисли се мрачно Криста. Възрастният лекар й предлагаше единствената засега надежда, макар и временна, в борбата й срещу Абдулла. Би приела каквото и да е, само и само да не трябва да отстъпи пред похотливите желания на бея. Накрая тя изрече:
— Кажете ми, докторе. Съгласна съм на всичко, което може да ме спаси и да помогне на Ахмед.
— Ах, дете мое, не знам дали това, което предлагам, ще помогне на Ахмед, но поне няма да му навреди. Както знаеш, Абдулла ужасно се страхува от болести, от всякакви неразположения. Следиш ли мисълта ми, дете?
Криста сбърчи чело и отвърна:
— Аз… да, така мисля. Ще му кажете ли, че имам някаква страшна болест?
— Де да беше толкова просто. Ако му кажа така, той няма да се поколебае да повика друг лекар, за да потвърди диагнозата ми.
— Тогава какво…
— С твое съгласие ще му кажа, че си бременна. — Той се поколеба за момент, когато видя, че Криста е шокирана, после бързо продължи: — Това е естествено състояние, а той ми вярва достатъчно, за да приеме думата ми.
— Но какво ще стане, когато открие, че не очаквам дете? Това не може да се скрие толкова лесно.
— Щом му съобщя какво е състоянието ти, той сигурно ще се разбеснее, но понеже добре го познавам, скоро ще обърне това положение в своя полза. Ще загуби интерес към тебе, когато му кажа, че ти си от онези нещастни жени, които трябва да прекарват повечето време в леглото, ако не искат да пострадат. И понеже той на два пъти изпита последиците от твоята болест, ще те избягва като чумава.
— Какво ще стане, когато научи истината? Нима твоят живот е толкова малоценен за тебе?
Доктор Саид сви крехките си рамене.
— Аз съм стар и краят на живота ми наближава. Освен това, имам основателна причина да вярвам, че Абдулла ще погледне с добро око на настояването ми да поиска откуп за тебе. Няма да те иска, щом в корема ти расте детето на друг мъж. Ако носиш подходящи дрехи, няма да забележи измамата.
— Ами Ахмед? Как мога аз да се спася, а да изоставя Ахмед на милостта на Абдулла?
На угриженото лице на лекаря се изписа съчувствие към Криста.
— Ще направя каквото мога за принца, дете мое, но не очаквай чудеса. Стане ли дума за Ахмед, Абдулла е неумолим. Добре познавам Ахмед и знам, че ще иска ти да отидеш колкото може по-далече от брат му. Заради него трябва да приемеш моя план.
След няколко дълги, напрегнати минути на мъчителен размисъл Криста въздъхна:
— Ще направя както кажете, докторе.
— Тогава трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого, дете мое. Необходимо е тази тайна да остане между мене и тебе.
— Но Елиса…
— Не. Никой. Една изпусната дума ще ти струва много скъпо. Съгласна ли си?
— Ако така трябва да бъде, доктор Саид, да бъде.
— Какво говориш, старче? — запита Абдулла и яростна гримаса изкриви лицето му. — Ще накарам да те бичуват, ако лъжеш!
— Сигурен съм, господарю Абдулла — настоя Саид, като се покланяше ниско. — Господарката Криста е бременна.
— Значи тази кучка носи копелето на брат ми. Съвсем сигурен ли си? — запита той остро. — Кога?