— Много години вече съм лекар, но не мога да бъда сигурен, защото господарката е заченала едва преди няколко седмици.
— Остави ме! Трябва да помисля по това — нареди Абдулла.
Възхвалявайки Аллах, че Абдулла му е повярвал, Саид бързо напусна стаята.
Докато крачеше от единия до другия край на спалнята с неравната си походка, Абдулла внимателно обмисляше всички възможни развития на това ново положение. Със сигурност нямаше да има проблеми тя да абортира, понеже познаваше уменията на Саид. Но дали щеше да е разумно? Можеше да нареди тя и Ахмед да бъдат осъдени на смърт. Но ако го направеше, удоволствието му щеше да бъде краткотрайно. Беше се надявал да удължи страданията на Ахмед, като използва Криста; не искаше бърза смърт за брат си.
Изведнъж едно внезапно прозрение му донесе търсеното разрешение на проблема. Защо да не използва бременността на жената в своя изгода? Колко умно, че му дойде на ума. Какъв по-добър начин да дразни и измъчва Ахмед от това, да го накара съвсем сериозно да повярва в онова, в което Абдулла искаше той да повярва?
— Няма да мине много време, преди моето семе да започне да издува корема на наложницата ти — изрече с нескривано задоволство Абдулла. Бяха минали почти две седмици от последния път, когато бе видял Ахмед. — Оплождам я всяка нощ, често пъти дори не само веднъж, а имам доказателства, че семето ми е плодовито. Направих деца на две от наложниците на баща ми, преди да ги продам на бордеите. Когато коремът й добре се издуе от моето дете, ще ти я доведа да я видиш.
Ахмед хвърли на брат си поглед, изпълнен с ненавист. Макар да го държаха гладен, повече не го биеха. Прекарваше повечето време да се брани от плъховете, но дългите часове скука го бяха довели почти до ръба на лудостта. Мислите за Криста изпълваха ума и сърцето му. Представяше си я как неохотно се подчинява на заповедите на Абдулла. Бременна. Аллах да го опази! Как можа такова безчестие да се стовари върху любимата му?!
Нищо ли няма да кажеш, Ахмед? — продължи да го дразни Абдулла. — Или вече не те е грижа за твоята курва?
— Никога не се съмнявай в чувствата ми към Криста — изрева Ахмед с натежал от емоции глас. — Някой ден, по някакъв начин ще си платиш скъпо и прескъпо за долните си деяния. Твоите недостойни постъпки със сигурност карат баща ни да се обръща в гроба.
Абдулла отметна назад глава и се разсмя така, че чак сълзи потекоха от очите му. Изтри ги с безукорно чистия си ръкав, погледна Ахмед с неприкривана омраза и изрече:
— Уважаваният ни баща си лежи там, където съм го положил. А онази кучка, майка ти, го последва доста бързо.
След като изстреля тези смайващи думи, той се обърна и се отдалечи, сподирен от изпълнения с мъка стон на Ахмед.
Тази сцена трябваше да се повтаря почти всеки ден в следващите два месеца, за да накара Ахмед бавно да полудее. Когато усетеше, че брат му не издържа повече, Абдулла щеше да се оттегля, за да се появи отново на другия ден и да продължи словесното мъчение.
Когато Абдулла разбра за предполагаемата й бременност, Криста започна да очаква тежката му ръка да се стовари върху главата й. Когато не последва никакво наказание, тя си позволи малко да се обнадежди. Може би доктор Саид беше прав и беят я е забравил. Тя виждаше доктора от време на време и научаваше, че той неуморно работи за каузата й. Абдулла вече беше склонен да размисли и да пише до семейството й с искане за откуп.
Обслужвана от Ленор и Елиса, Криста нямаше какво повече да желае. Абдулла явно беше дал заповед да се грижат добре за нея. Хранеха я със силна храна, изпълняваха и най-малките й желания и в резултат тя изглеждаше така добре, както никога досега. Съжаляваше единствено за това, че се налага да заблуждава най-добрите си приятелки, особено Елиса. Но тя вярваше на доктор Саид и нямаше нарочно да изложи на риск неговото положение или живота му. Измамата продължаваше и никой не се досещаше. Но докога ли щеше да трае това?
Макар че собственото й положение беше значително облекчено, Криста не преставаше да се тревожи за Ахмед. Научи от Ленор, единственият й източник на сведения, че Ахмед е още жив и са го преместили от клетката в малка килия, където можел да се движи и му било малко по-удобно. Това било направено по настояване на доктор Саид, който неизменно протестирал против ужасните условия, в които бил държан Ахмед, и твърдял, че принцът може и да не оживее в подобна мизерия. Тъй като още имаше нужда да държи Ахмед жив, Абдулла се беше вслушал в думите на лекаря и беше наредил брат му да бъде преместен в малко по-добра обстановка, която обаче въпреки всичко си оставаше все така лишена от каквито и да било елементарни удобства.