— Не се отчайвай, любов моя, не си виновна ти. Един ден Абдулла ще си плати за безчинствата. Единственият начин той да се спаси от отмъщението ми е да ме убие, защото, ако не го, направи, ще намеря начин да отмъстя за твоята чест.
— Да те убия ли? — изсмя се презрително Абдулла. — Както вече казах, доведох тук Криста, за да се сбогуваш с нея.
— Не знам защо, но думите ти не ми носят никакво успокоение — изръмжа Ахмед. — Ако не възнамеряваш да сложиш край на живота ми, предполагам, че си измислил друг начин да ме измъчваш.
— Колко си умен, малки ми братко — усмихна се широко Абдулла, извънредно доволен от себе си. — Смъртта се постига твърде лесно. Това, което съм намислил, е по-изтънчено, но като те познавам и като знам колко обичаш свободата, това наказание за тебе ще е по-лошо и от смъртта… Утре на разсъмване капитан Хаджи с петдесет еничари ще те отведе в Алжир и там ще бъдеш продаден като роб на испанците. Помисли върху това, братко. Ще прекараш остатъка от живота си като копач в някоя колониална златна мина. Но не се страхувай, Ахмед, чувал съм, че хората издържали дълго в отвратителните условия, налагани от испанците, затова без съмнение страданията ти няма да бъдат кратковременни.
Негодник! — изфуча Ахмед. — Безчовечен изрод! Мислиш ли, че безпрекословно ще се оставя да ме заробят? Ще избягам, можеш да разчиташ на това. И когато го сторя, очаквай ме — ще се върна за Криста.
— Само ще си загубиш времето, Ахмед, защото се съмнявам, че Криста ще тръгне с тебе, дори ако успееш да избягаш, в което силно се съмнявам. Жена като нея няма да тръгне без детето си, а то ще бъде строго охранявано.
Ахмед хвърли несигурен поглед към Криста. Щеше ли да обича детето на Абдулла? Отговорът дойде при него с прилив на такава силна болка, че той се сви, сякаш стомахът му внезапно се бе разбунтувал. Детето щеше да бъде наполовина нейно… разбира се, че щеше да го обича. И нямаше да се съгласи да тръгне без него.
— Обясни чувствата си на Ахмед, жено — заповяда Абдулла.
Криста облиза устни и обърна стреснатия си поглед към Ахмед. Макар че никак не искаше да го лъже, сега трябваше да го стори, за да спаси живота му.
— Аз… аз няма доброволно да се откажа от детето си, Ахмед. — Не изрече, че по-скоро би умряла, отколкото да зачене дете от друг освен от него.
Разкъсван от болка, разяждан от ревност, Ахмед не би могъл да очаква друг отговор от нея.
— Заклевам се, че ще избягам и ще се върна за тебе, любов моя — изхриптя той. — Вярвай ми. Няма да те взема без детето ти.
— Не! — извика Криста.
Ако се върнеше, поради каквато и да било причина, това щеше да означава смърт за него.
— Послушай моята жена, Ахмед, защото, ако по някакво чудо сполучиш да се измъкнеш от испанците, в Константин те очаква само смърт. Криста ще бъде в безопасност само докато ми се харесва. Синът й ще управлява Константин. Ако детето е момиче, ще бъде подходящо възпитано, за да топли леглото на някой от номадските шейхове.
Лек вик се изтръгна от устата на Криста.
— Криста показа, че бързо зачева, и вярвам, че всяка година ще ми ражда по едно дете. Като роди девет или десет, красотата й ще увехне и вече няма да я харесвам. Тогава ще е годна само за бордеите по крайбрежната улица. А може би — добави той коварно, — ще склоня да я пусна на свобода.
— Мислиш ли, че мога да изчезна и да изхвърля Криста от ума си? — изфуча презрително Ахмед.
— Надявам се да не е така — отговори Абдулла, — противен случай отмъщението ми няма да е толкова приятно. Искам постоянно да мислиш за нея. Искам представата как тя угажда на желанията ми да те преследва до последен дъх. Искам да изпитваш адски мъки всеки път, когато тя ми роди поредното дете, както аз страдах всеки път, когато баща ни показваше предпочитанията си към тебе.
Ахмед се спусна към Абдулла в пристъп на необуздана ярост, но късата верига отново го хвърли на земята. Не постигна нищо, защото Абдулла кимна на Фидор и огромният му юмрук сложи край на атаката на Ахмед. Когато Криста се опита да пристъпи към него, Абдулла я дръпна назад и от очите й започнаха да се леят горчиви сълзи.
— Ако продължи по този начин, със сигурност ще се нарани — отбеляза безстрастно Абдулла, вгледан в неподвижната фигура на Ахмед. — Бързата смърт не е това, което съм замислил за брат си. Искам той да живее дълго, много дълго под робското иго. Гордостта и желанието за живот ще му послужат много добре през годините, но малко по малко ще губи духа си, докато не остане само подобие на самия себе си, докато не започне да копнее за освобождението, което само смъртта може да му даде.