— Не! — извика Криста с потъмнели от ненавист очи. — Не познаваш Ахмед, ако мислиш, че толкова лесно ще го унищожиш.
— Грешиш, жено — възрази той, поласкан от резултата на своето коварство. — Само ти си отговорна за неговото падение. В мига, когато открих, че Ахмед е влюбен в тебе, беше само въпрос на време да го унищожа окончателно. Красивото ти тяло ми осигури съвършеното оръжие.
15
По-късно, след като разказа на Елиса всичко случило се, Криста се поддаде на мъката, бушуваща в нея, и потоци от сълзи потекоха по бледите й бузи. Беше излъгала и така беше потвърдила думите на Абдулла, причинявайки на Ахмед неизпитвана дотогава мъка. Но ако беше разкрила истината, нейният любим сега щеше да бъде мъртъв. По този начин осигуряваше поне минимална възможност да се случи чудо и той може би щеше да намери начин да се освободи. Молеше се дано е успяла да го убеди колко опасно и глупаво ще бъде, ако се върне за нея. Само ако можеше да го види още веднъж, щеше да употреби всичките си сили, за да му попречи да се върне в Константин за нея, ако се случи невъзможното и той успее да се отскубне от испанците.
Криста беше убедена, че бъдещето й ще е точно такова, каквото го бе описал Абдулла. Но не искаше да се отказва от надеждите си. Щеше да си даде време, да постоянства и когато Абдулла най-малко очаква…
— Криста, спиш ли? — запита Елиса, нахлувайки в стаята с танцуващи в погледа пламъчета.
— Не, не спя, Елиса — отвърна разсеяно Криста, изтривайки с ръка мокрите си бузи. — Не мога да заспя. Не и след като научих какво е замислил Абдулла за Ахмед. Не и след като допринесох за мъката му.
— Не трябва да плачеш, Криста, може нещо да стане на бебето.
Криста се изчерви виновно. Независимо какво казваше доктор Саид, тя вече не можеше да се преструва пред приятелката си, че носи дете от Ахмед. Просто не беше редно.
— Елиса, вече не мога да те лъжа — призна тя. — Не съм бременна. Беше само хитрост, препоръчана от доктор Саид, за да ме държи настрана от леглото на Абдулла, и хитростта успя. Но няма да мине много време и Абдулла ще започне да се досеща за истината. Освен ако докторът не успее да го убеди да приеме откуп за мене.
Очите на Елиса се разшириха от учудване.
— Аз… аз и не подозирах — ахна тя. — Наистина, струваше ми се, че си много слаба, но… Мислиш ли, че доктор Саид може да повлияе на Абдулла и да ти помогне?
— Не… не знам. Мога само да се надявам, че ще стане така, и то скоро. Но междувременно трябва да продължим да поддържаме заблудата. Не бива някой да заподозре противното.
— Можеш да ми се довериш — каза Елиса. — Трябва да не се отчайваме. Доктор Саид е стар и мъдър, знае какво прави. Освен това — усмихна се тя загадъчно, — имам нещо, с което ще те ободря.
Явно беше, че тя едва сдържа веселостта си, и вниманието на Криста се изостри.
— Научи ли нещо, Елиса? — Нещо за Ахмед?
— Е, не съвсем, но… о, Криста, искаш ли да видиш Ахмед още веднъж, преди да го отведат оттук?
— Да видя… Елиса, ти сигурно се шегуваш. Как е възможно?
— Подкупих пазача — отвърна уклончиво Елиса, свеждайки поглед към върха на чехъла си.
— С какво? Ти нямаш никакви ценности. Нито пък аз. Какво би могла… о, не, не това! — Сълзи нахлуха в очите й, когато изведнъж разбра каква жертва е направила Елиса за нея. — Никога не бих поискала такова нещо от тебе.
— Вече е свършено, Криста — изрече меко Елиса. — Не беше чак толкова зле. Не като тогава, когато еничарите… — Гласът й трепна. — Ще дойда да те взема след полунощ. Дворецът ще е заспал и никой няма да очаква ти да минеш през двора. Рашид ще ни чака, но каза, че можеш да останеш с Ахмед само един час.
— Рашид?
— Еничарят, който… когото подкупих.
— Съжалявам, Елиса.
— Казах ти, не беше чак толкова лошо — повтори Елиса. — Сега си почини, Криста. Ще дойда при тебе, когато стане време.
Цялата увита в тъмна роба, Криста излезе от сенките и спря пред постройката, в която държаха Ахмед. Двете с Елиса бяха успели да избягнат двамата стражи, които пазеха в двора, но й се струваше, че желанието й да се види насаме с Ахмед няма да се осъществи. Макар че не й беше присъщо да мами, тя бе взела мъчителното решение да не освобождава Ахмед от заблудата, че носи дете от Абдулла. Ако Ахмед узнаеше истината, нямаше да се спре пред нищо, за да се върне един ден в Константин и да пожертва живота си. Тя не би могла да живее, ако знаеше, че е пряко отговорна за смъртта му. Елиса бе платила скъпо за тази единствена възможност и Криста бе решена да убеди Ахмед — само за един час, — да я забрави. Животът му зависеше от това.