Една сянка се изпречи пред нея и трескавият шепот на Елиса изостри и без това опънатите й нерви:
— Рашид е. Той ще те пусне вътре. Но помни, само един час.
Хвърляйки многозначителен поглед към Елиса, Рашид отвори вратата и Криста тихо пристъпи вътре. Щракването на резето изтръгна Ахмед от неспокойния му сън. Лунните лъчи се процеждаха през зарешетеното прозорче високо под тавана и хвърляха призрачна светлина върху потискащата обстановка.
— Абдулла ли те прати да ме измъчваш, преди да тръгна утре?
— Спокойният му глас, лишен от всякакви емоции, късаше сърцето й. — Няма значение. Той вече направи най-лошото, не му остава нищо друго, освен да поръча смъртта ми. Така, както се чувствам сега, само бих я приветствал.
— Ахмед!
Нежният глас разкъса облака на мрачното му настроение.
— Аллах да ми е на помощ! — извика той и гърлото му се сви в беззвучен стон. — Върви си, жено! Нима брат ми е измислил някакъв нов начин да ме тормози? Или сънувам?
— Не сънуваш, любов моя. Трябваше да те видя за последен път.
— Криста! — изстена той и скочи на крака. — Но как…
— Елиса го уреди — прошепна тя и се хвърли в прегръдките му.
— Елиса е в Константин с тебе?
— През цялото време бяхме заедно. И станахме близки приятелю!. Благодаря на бога за нея.
Нисък животински звук се изтръгна от гърлото на Ахмед, когато докосна устните й и я притисна силно към себе си, а устата му започна мъчително бавно да похищава нейната. Копнежът, нежността и сладостта на допира му дълбоко развълнуваха Криста и тя се отдаде безрезервно на усещането, знаейки, че е за последен път. Всяка изминала минута отекваше силно в мозъка й и я караше все по-ясно да осъзнава, че времето им е съкрушително малко.
— Нямам много време, Ахмед. Моля те, изслушай ме внимателно — замоли го Криста, останала без дъх.
— Преди да кажеш нещо, искам да знаеш, че не те обвинявам за… за това, което се е случило с тебе — прекъсна я Ахмед. — Абдулла е луд. Жесток ли беше с тебе? Не бих могъл да понеса…
— Не ме е наранил, Ахмед, наистина.
— Не, предполагам, че не е — изрече той замислено. — Абдулла винаги е оценявал красотата. Но тази нощ това няма значение. Искам да се любя с тебе. Дай ми нещо, което да отнеса със себе си, да го имам през всичките самотни утрини, когато ще сме разделени.
— Ахмед, не бих искала нищо повече от това, но…
— Страхуваш се да не навредя на бебето?
Макар че ужасно го заболя, когато спомена за детето на Абдулла, което растеше под сърцето й, Ахмед се принуди да признае пред себе си, че друг мъж я е белязал така, както той самият не бе успял.
— Не! — извика Криста, бързайки да разсее страховете му. — Не е това. Просто имаме толкова много да си кажем и толкова малко време, преди да ни разделят… може би завинаги.
— О, любов моя — прошепна Ахмед, — никога не се съмнявай, че ще намеря начин отново да бъдем заедно. Никое препятствие не е толкова голямо, никоя бариера не е толкова висока.
Той внимателно я положи на постелката си, чиято слама се сменяше всеки ден по настояване на доктор Саид, и я съблече с треперещи пръсти. Толкова отдавна не я бе притежавал, че сега се чувстваше като неопитно момче с първата си жена. Бледите лунни лъчи позлатиха тялото й и обляха косата й с поток искрящо сребро. Гърдите й изпълниха ръцете му и той нежно целуна зърната й, усещайки ги как набъбват под езика му.
Когато плъзна устни надолу по ребрата й, той спря за един разтърсващ миг, когато не забеляза никаква издутина на корема и. Тя беше още толкова тънка, че му беше трудно да повярва, че в нея расте дете. Трепна вътрешно, яростта срещу Абдулла едва не го задуши. Разкъсваше се при мисълта, че брат му е притежавал жената, която обичаше.
Чувствайки как той внезапно се отдръпва, Криста взе колебанието му за погнуса и се помъчи да се изправи.
— Не, любов моя, не съм гневен на тебе, а на Абдулла. Бих могъл да го убия заради това, което ти е сторил.
Преглъщайки настоятелния порив да разкрие истината, Криста потърси устните му и удави тъгата си в целувка, изричаща онова, което думите не можеха да изразят.
Ръцете му се спуснаха още по-надолу, галейки извивката на хълбоците й, меката кожа от вътрешната страна на бедрата й. Устата му последва техния път, прегаряйки огнена следа, която възпламени сетивата й и разпали страстта й с неговия пламък.
Плъзгайки пръсти нагоре, той срещна меката топлина под светлия храсталак, сгушен там, където се съединяваха бедрата й. Когато пръстите му намериха пътя надолу, устните му скоро ги последваха. Криста замря, после леко извика при интимния допир.